Бели хризантеми

Да вярвам ли,
на прага има бели хризантеми,
листата им и те с тях въздишат,
думите в листчето са избледнели,
прошепна ли ги, те ще се размислят.

Вярно ли е,
че градините са занемарени,
чудя се как тогава изглеждат свежи,
може би с различни чувства са заредени,
погледна ли ги, те ще се доразлистят.

Истина ли е,
че и звездите са полудели,
намигат ми и се държат неприлични,
запълват празнотите и се правят на смели,
мога ли да ги приютя, та те се вихрят.

Да разпитвам ли,
какво ли сега значат,
за мен ли са само с очи насълзени,
-За теб сме - отговарят и се клатят,
примигна ли, думите ще са разменени.

Възможно ли е,
нощите да са все така опасни,
усеща се отдалеч пак вкусът на мрака,
а разровените въглени са ужасни,
докосна ли ги, ще стопят и тишината.

Защо ли,
не смее времето този път да отмине,
а аз се гледам в огледалото още неопозната,
търся се и чакам нещо да ми намигне,
объркам ли се, ще се запълни празнината.

Да чакам ли,
вярност от бели кордели,
че виждат ми се толкова прозрачни,
усещам, че са донесени от тебе,
докосна ли ги, ще са различни.

Да се ослушам ли,
че място днес не си намирам,
търся те, почувствала аромата
посягам, ей тъй без да разбирам,
забравя ли, ще съм изпуснала мечтата.

Усетих те,
в сърцето си отдавна,
сънувах те преди още да се случиш,
носеше ми там бели хризантеми,
намръщя ли се, те ще се поучат.

Може би,
е трудно да повярваш,
трябва ли изобщо да си представяш,
но щом сега това се случва,
сигурно с тях ще се откупваш