Дъждовно обещание

Чувах как римува отвън дъжда,
пулсирах с неговото мечтание,
чувствах как излива над мен плача
и те таях за себе си в мълчание.
Дали приемаш и ти така света,
както трябва да е при пълно признание
или пристъпваш в края на страха,
където рискуваш с разкаяние.
И ето пак си мисля за теб и смеха,
разпалващ искри без чуждо влияние,
в чуден стон кънти до мен и звука,
на шепота с твоето обещание....