Съня ми по теб вече се стъжни
сънувам се плътно допряна
а тялото ми зъзне
и дори да си сменям често местото
все ми се случва да спя нашироко...
Тъй си я карам
и все ми е мъчно и тъжно
докато накрая затворя очи скръбно
и после даже да хлопнеш вратите
аз не си сменям за нищо на света мечтите....
Там в съня си вече се сбъдват съдбите
и се се разместват пред мен далечините
в Нирвана изпадам
танцувам боса под луните
и се усмихват отгоре много загадъчно
звездите...
24 ноември 2011, четвъртък
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар