И не защото не приемам съдбата си

Живея днес драмата на живота си,
крача в полуреални дни, години
и не защото не приемам съдбата си
и не защото не обичам истински думи.
Търся днес пристан за добротата си,
бродя сред огромни полета, пустини
и не защото укривам мечтата си
и не защото ще правя собствени дири.
В мрака днес не опазвам душата си,
нагазвам често в живите извори
и не защото не разбират молбата ми,
и не защото ме провалят моите избори.
Не ме улучвай, Животе със стрелата си,
дълбоки са станали вече моите рани
и не защото са остри словата ти
и не защото са невъзможни онези измами.
Не ме научи да измълчавам нещата си,
не ме подсети да не споделям своите тайни
и не защото не проумяваше резултата им,
а защото подценяваше рисковете ми безкрайни...