Сърцето - то знае всичко

Не е ли кратка Вечността,
за да те обичам.
Не е ли дълга нощта,
за да си раздвоен.
Не е ли силна музиката,
за да таниникам.
Не е ли скъперник съня,
за да не сънуваш мен.
Сърцето -
то знае всичко,
ужасно се уморява от твойта тишина,
от далеко -
усеща все по-различно,
чува дори хлипането на дъжда.
В лицето -
се вглеждам все по-неприлично,
пази ме само безкрайната синева,
зад която любовта пристъпва по-ритмично
и ме освобождава от опасенията за греха...
Не са ли вече горещите пориви - Огън?
Не са ли огнените ласки - Пожар?
Нима обгорените съчки не станаха - Пепел?
Нима на мойте чувства не стана - Господар?