Парещи погледи

Временно стопени са мислите,
в паузи от изкуствена тишина,
неумерено укротени са мечтите,
стаени хитро в отдалечеността,
но пак се целуват дълго, дълго душите,
в ситнещ пулс се роят в безкрайността,
наситени до крайност са и сълзите,
търкулнали се след това с дъжда.
Горчиво шумят отвън горите,
лумнали в зелено от първата искра,
накъсали на конци почти тревите,
недосънували онези малки земни щастия.
Дали се гледаме още смело в очите,
парещи погледи се роят от близостта,
задвижили всичко чрез звездите
и бавно хванали се ръка за ръка.
Виновни ли са за всичко съдбите,
спестявали дълго ежедневността,
могат ли да останат балансирани реките
или прииждат под нас с още по-яростна вълна....