Малки нощни цветни поеми

Насън отново теб видях,
гледаше и ти усмихнато към мене,
но вместо кураж от погледа ти страх събрах,
и душата ми започна пред твоята да стене.

Комплексите натиках бързо под леглото с крак,
под одялото блъснах въздишките без броене
и лоши спомени с гореща вода полях,
попарих чувства с моментално решение.

На финала за ужас другия ти образ видях,
измъчено ме викаше, затънал до колене,
мечтата на ръба с риск едва удържах,
стисках я за гушата да не отлети без мене.

И разбитите стъкла в шепите си задържах,
тревожните акорди се врязаха дълбоко в мене,
окървавената душа в кутия прибрах
и пуснах я на свобода да пътува към тебе.

И сред водата стоях пак с онзи страх,
който бълбукаше с мехурчета въздух - като бреме,
тъжни мисли пълзяха в непоносимия мрак
и не можех да взема без нея решение.

От набраздените зелени килими за теб набрах,
усмихнати малки цветни нощни поеми,
и опитах се с тяхната музика да я върна назад,
за да може денят отново да ме приеме.

Но в безкрайните ежедневни бързеи се завъртях,
намерих се отново на друго летоброене
и чудя се как душата ми се досети за моя обрат
и се върна, за да ме отведе при тебе...