Защо са ти моите диви светове

Можех и мечтаех с часове,
преминавах през илюзии нещастни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове-
има толкова други такива прекрасни,
примамват там непознатите с ехове
и профучават нагорещено с мисли страшни.
Защо са ти моите бурни ветрове-
утешават се само в утринни ласки,
не заспиват, дори когато сънят ги зове
и замират в стонове на сънища изящни.
Защо са ти моите огнени дарове-
има толкова други безспорно крещящи,
чуваш ли техните тъжни смехове,
нима не оживяха след жестоки схватки.
Защо са ти моите невидими върхове,
сортират под стъпалата си спомени сладки,
изваждат на показ все нови миражи от векове
и се стопяват след нагорещени нощни страсти.
Защо са ти моите горещи стихове-
пишех с кървави пръсти във врящи пясъци,
чертаех ти знаци, продиктувани от богове,
но ти не усещаш техните истински проблясъци