Точно в дванадесетия час

От дървото на живота
откъсвам случаен лист
поглеждам текста с охота
и се усмихвам на този шрифт
Съдбата никак не е жестока
и дарява ми полет с вик
понасям се към планина висока
и се пръскам в звън честит.
Отбелязвам от върха посока
и поемам по нея с риск
пълня с чувства вечно бездната си дълбока
улавям секунди на бис.
И сега на границата на живота
годините разменят лик
и поздравяват се с дума добра и нелоша
пътя си чертаят на лист.
Точно в дванадесетия час
съдбоносните стрелки ме объркват
пожелавам много радост щастие и на вас
и усмихнати мигове тази година да ви се сбъдват.