Едно побесняло море,
разръчкано от множество кораби,
издига в стълб шумни гласове
и изважда от дъното спомени,
при което току що събуденото ми лице,
поглъща жадно хоризонтите,
умалило в заден план брегове,
разцепило на две възела с осморките,
защото днес едно красиво Слънчице,
ще надникне през прозорците
и ще зарисува поздрави с изгревни ръце,
докато получи порция от възторзите.
А прехапаните устни,
на случайно минаващите,
ще тушират бързо изгубените улеи
и ще упътват към подиума приятелите.
И дали усещането им за синхрон,
днес ще е без грам търпение
или ще накланят везните мигом,
за да получат удовлетворение.
И ето забавям пред вас ход,
след силно вълнение,
нагазвам в новия си житейски епизод
и прибавям още една година без съмнение.
21 януари 2012, събота
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар