Огнени безкрайности

Погледът ти
отваря магнетично врати,
зад които израстват дворците
и там сред разстланите екзотични красоти,
бродират нежни повърхности тишините.
Мисълта ми
се втурва веднага да се потопи,
но ириса ти бързо заличава следите,
буксува с треперещите слънчеви лъчи
и издига още по-висока преграда за очите.
Дали може
да се премине през тези врати,
сънувала бях, че съм там сред тревите
и дали ще оживеят наново онези мечти,
които затвориха пътищата за въздишащите.
Душата ми
погълната от вакумни сили,
изгубва се за миг в празнотите,
преминава над онези невидими висини
зад които вижда случващото се от мечтите.
Погледът ти
събуден от пламнали зеленини,
погалва покълналите случайности,
засява шепоти, довяти от далечни земи
и жъне с размах огнените безкрайности.
А хоризонтите
намигат усмихнати още от ранни зори
и подсказват ми твоите потайности,
рискуват да се стопят от горещите ти искри,
но ми отключват да си откъсна реалности.