Невидимият свят зад Слънцето /8/

Ясно беше, че понятията за Антъни имаха друго значение и колкото и да се мъчех да ги приема по неговия начин, тези дефиниции ме раздвояваха и не се получаваха с този си вид. С нощните си бдения, в които душата ми дълго се рееше из звездното небе и от там черпеше сили за ежедневията си научих доста за съзвездията. С тези нейни лунни разходки можех да сравнявам образите и да тълкувам за себе фигурите на светлинните потоци, за които се искаше голямо въображение. Сега те бяха разположени точно там, където ги проектираше миналото ми. В настоящето любимото ми съзвездие Орион си оставаше най-красивото и най-яркото небесно тайнство. Беше извисено най-високо и винаги привличаше погледа ми с най-ярките си звезди. Магично охраняемо от съзвездията Близнаци, Еднорог, Еридан и Бик, стоеше като някакъв Олтар в безкрайността. Червената Бетелгейзе и Бялата Ригел бяха цариците на всички звезди там и образуваха странна магическа фигура, като в средата на този неправилен четириъгълник бяха наредени под наклон три звезди. Видимо се наподобяваше воал, с който се подчертаваше Пояса на Орион. Във вътрешността му беше Ловецът с високо вдигната дясна ръка, държаща огромен боздуган. На дясното му рамо светеше звездата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия му крак – звездата Ригел. Звездата Силвър блестеше в острието на изкривения му меч, а тази с име Блейз искреше в боздугана. Безраборно разхвърляните около него по слаби звезди образуваха наметалото, под което се криеха невидимите светове. Пръстенът от бял пламък около и под него се дължеше на водорода, който се преобразуваше в звезден пламък, издухан от ауспуха на неговия свят. Слънцето беше нагорещена оранжева топка под краката му. Червеният гигант Бетелгейзе, беше в хиляди пъти по-голям от Слънцето и ако го погълнеше, то можеше да засмуче и орбитите на много планети. Антъни имаше други сетива. Той съвсем по друг начин възприемаше тези звездни струпвания. За него не бяха материални сегменти от небето, а ритмични пулсации, кодове от отвъдното, нещо като космически знаци. Езикът на отвъдното се четеше чрез намигванията от пробляскванията и се разполагаше в готов вид със цялата му научна обосновка на определено място в главата му. Всяка една получена информация правеше преходи през двеста светлинни години и достигаше предназначението си, като се разпадаше в един миг. Не разбирах това проектирано ненатоварващо пренасяне и не проумявах изчезванията на тези светлинни съвкупности. Знаех, че за да оцелея трябваше мигновенно и аз да отхвърлям значенията им, които не бяха създадени за този свят.
- Гадни копелета!- чух да вика Антъни и продължи:
- Всичко сте планирали. След триста години тук всичко ще изчезне и то така както се е появило. Антъни също беше Ловец. Улавяше всяка заблудена мисъл в пространството и я разнищваше със своите си аргументи. Търсачът на страстните души знаеше предназначението си и действаше според програмата. Главният му навигатор сигурно доста се беше постарал с това свое изобретение и може би сега се кискаше някъде отдалеч. Вдигнах рязко глава, за да се оттърся от предишните си мисли и смотолевих:
- Значи, ще ни видят сметката?
- Ще ви приложат най-оптималната програма с шестмесечен изпитателен срок.
- Що за глупост е това и на какви пробни изпитания ще ни подлагат?
- Температурни! И след това ще последват възстановителните процеси, а после ще е глад и много, много дълъг сън.
- Сън ли.Ще ни приспят?
- Само така ще имате шансове да оцелеете до галактическата ос.
- Ами ако после забравят да ни събудят?
- Сами трябва да се пробудите, знаеш как.
- На енергийно ниво е допустимо, но не всички владеят събуждането на енергията си.
- Трябваше да се научите досега, дадоха ви достатъчно дълго време.
- Нима?
- Наближава интервала от изтичането на милиардните закодирани години. Трябва незабавно да изчезваме!
- Накъде?
- Към черната дупка, през която минахме. Гледката през портала този път ще ти хареса.
- Ами, ако отидем твърде далеч? Никога няма да умрем, нали?
- Само за някой наблюдател ще сме спрели съществуването си, но не и за самите нас.
- Нима искаш да променим собствените си светове?
- Не можем. Нямаме такава власт.
- Дай ми пълна видимост.
Носехме се през море от разпенени звезди. В някоя нормална галактика те щяха да бъдат разпръснати равномерно, но тук в бъдещето, събрани в една плоскост от центростремителната сила на огромната черна дупка в центъра, те бяха изправени пред гибел. Умиращите звезди изгаряха с ужасна бърза светлинна скорост. Приличаха на факли сред поле от полуразрушени останки. Тук сигурно беше обичайна гледка една звезда да пронизва друга, или гравитационните полета да разкъсват звездите на части, но за мен това беше нещо съвсем ново.
- Виждаш ли какво е бъдещето?
- Необичайно!- Точно пред мен кръжеше ослепително ярка светлина и не се виждаха никакви тъмни петна.
- Къде сме?
- В стандартния космос.Близо сме до Върховният Абсолют.
- А докато пресичаме Орбите отвъд, ще ни чака ли тази настояща видимост?
- Зоната ще е активно пространство само когато достигнем до нея, но дотогава само ще я гадаем.
- Но, тя сега е пред нас.
- Между четиридесет и девет светлинни години, спрямо сингуларната.
- Ами, ако без да искаме я прескочим, какво ще последва?
- Невъзможно е да е другояче. Ти сама видя.
- Но, нали вие не планирате, не прогнозирате времето. Как тогава то ви прогнозира отсреща?
- Не се плаши. В този район звездите губят своята цялост и се превръщат в потоци от сгъстена плазма, примесени с неутронни ядра. Светлината се възпроизвежда тъкмо от тях. Още по-навътре във вътрешността, пространството се изкривява, а нивото на радиацията се покачва като следствие от триенето на спираловидно пропадащите горящи звезди. Едва ли ще се затрудним при определянето на курса през тази вътрешност.
- Какво се опитваш да ми кажеш?
- С други думи си представи, че радиусът на вътрешността на звездите е безкраен. Животът в този радиус е вечен. Ти беше точно там.
- Но, такъв безкраен радиус, може да погълне орбитата на цяла Вселена?
- Именно там са изгубените планети, заблудените космически кораби и екипажи.
- Може ли да се надникне отвътре. Дай ми видимост.
- Вътре в Огнения пръстен ли?Там няма видимост. Всичко е безкрайност.....