Шепотна пързалка

И все не мога да се спра,
животът ми е шепотна пързалка,
спускам се над снежната преспа
и пия снежен смях, като нестинарка.

Летя надолу, а ме е много страх,
ужасно е да си ледена совалка,
примирам под танцуващия сняг
и имам чувсвото, че съм снежинка жалка.

Внезапно се обръщам на един завой,
забравила за опасната примамка,
виждам, че ми сигнализираш с вой
засипващата лавина ме кани на дрямка.

А над мен са твойте синева
и ехото от бликащата глъчка,
усещам как пълзи мисълта ти под снега
и ми дарява спасителната глътка.

И някой каза, че съм много далеч,
учудвам се на странната му веялка,
аз мога да излеза, да съм снежният човек
и да пътувам с теб по ледената пързалка.

http://www.youtube.com/watch?v=22mP42bo-Co&feature=player_embedded