Посипвайки ме с нежността си...

Усмихнах се,
а ти се събуди внезапно,
въпреки дългото чакане,
и въпреки дългото пътуване,
неугасващо във времето,
ти се върна,
дойде в действителността,
остана в реалността
и осъзнал се,
просто върна свежестта на цветята ми
и то толкова бързо,
че се разлистиха изведнъж до безкрайност,
и ти се усмихнаха за благодарност
и всичко това стана в един миг,
в един час,
така,че и часовника тръгна с по- бърз ход,
надигайки се,
направи светлината на деня толкова силна,
че от очите ми потекоха сълзи от болка,
прегръщайки ме,
вля хиляди пулсиращи мечти,
и привлече безброй падащите звезди,
посипвайки ме,
с нежността си..

По пистите на живота ти...

Гледах те,
мечтаех те,
мислено те целувах,
внимателно докосвах,
бродирах тревожността ти,
раздирах невинността ти,
откривах копнежността ти,
разплитах тъжността ти,
като шофирах,
по пистите на живота ти
и винаги знаех,
че са за мен,
с мен,
и пътуващи към мен.....

Скришом чаках събуждането

Стоях до теб
и търсех дирите,
на изминалите ти пътища,
гадаех следите,
от ставалите сблъсквания,
разплитах бъдещето ни
и чаках събуждането,
чаках теб
и най- накрая усетих,
потрепването на клепачите ти,
скришом те гледах как спиш
и скришом чаках събуждането

Познах те

Познах те,
въпреки че никога не бях те срещала,
разбрах те,
въпреки че никога не бях ти говорила,
допрях се,
въпреки че никога не бях се отделяла,
избрах те,
въпреки болезнения цвят на очите ти,
те са същите,
от зелените,
от най-обичаните,
най-желаните...
Не знам къде ще бъдеш
и какво ще си утре,
но днес си до мен,
с мен
и за мен
и си любовта,
щастието,
желанието,
а утре -
може би страха,
участта,
краха
или може би страданието,
изцелението,
и обещанието......
И сега ме е страх,
макар че си тук,
макар че си с мен,
макар, че ме обичаш,
аз се безпокоя,
че може би просто един ден,
ще забравиш пътя,
ще забравиш съществуването ми,
ще забравиш коя съм
и защо съм.........

Ако не си отиваха хората..

Крача нощем по пустите улици
отекват различно по асфалта стъпките
много далечни ми се виждат утринните
приспани дълбоко са от феите в приказките
Доста са тъмни празните жилища
студени и пусти са в тях стаите
прашни и мрачни висят по стените картините
а като завити ковчези чакат леглата....
Няма ги собствениците
запълват въздуха само вещите
оживели са някак си спомените
и тръпнат по тях мисли от тежките
На стената се гърчат само снимките
и сякаш смехът им се чува зад завесите
непалени дълго остават си свещите
потънали злокобно в представи за силуетите
Вече ги няма там празниците
ще спят векове спомени в паяжините
сънуващи принцове ще танцуват с принцесите
и ще възстановяват баловете и срещите...
Няма ги вече - заминаха
сухи и влажни са нощите
Разхождам се тихо по пустите улици
осъмвам си същата на моята
и си мисля какво е било
и как щеше да е
ако не си отиваха хората

Право на избор

И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки
гребеше с пълни шепи радостите без да ги повярва
пиеше до дъно чаши с горещи молитви
разпадаше се винаги когато вината почне да досажда
кортежно мислите оставаха дълго нечути
бунтуваха се и искаха промяната да ги наслагва
мечтите избуяваха все невръстно непромити
и предвещаваха случване на сложна язва
а можеха да бъдат и достатъчно невинни
и винаги истината сама да ги повежда
както вулканите изригваха толкова невинни
че лавите остъргваха от земята всякаква надежда
съдбите затова си кротуваха точно в тези минути
измълчаваха ситуациите за метежа
мисиите и те се правеха изведнъж на глухи
но отнемаха правото ми на избор да ги подрежда....

Вълшебството на любовта

И стори ми се, че и тази нощ си идвал
нека да е още нощ и тишина
а в утрото си се плъзнал с нежна мисъл
и си донесъл безкрайна светлина
И стори ми се, че с ръцете си пак си ме милвал
завивал си ме грижовно с топлина
горещо е и знам, че за мен си се грижил
и усещам аромата на свежи цветя
И стори ми се, че и насън си ме целувал
безкрайни мигове са оживявали от красота
нежно мило и страстно си ме жадувал
докосвал си ме тръпнещо докато още спя
И стори ми се, че да ме събуждаш нарочно не си искал
и тихичко си пристъпвал към мен в нощта
обкичвал си съня ми и там си се усмихвал
и настанявал си вълшебството на любовта....

Коледна приказка

Тази история разказвам за едно малко момиченце, на име Мария, което страшно много обича приказки и невероятно дълбоко вярва в чудеса. Всичко това може би вече се е случвало или пък ще се случи точно тази Коледа, както се случи и на мен преди много години.............
Време беше да украся епхичката, която купих за тази Коледа и започнах да й търся първо място в стаята. Освободих един от ъглите и сложих поставката. Оглеждах я, тя беше като извадена от приказките, безумно зелена и ухаещо свежа с невероятно красива симетрия и с изящна пищност на боровите й иглички.
Вечерта, в която се украсяваше коледната елха беше една от най-любимите ми, макар че не обичах особено зимата, но винаги в тази вечер ставаха странни неща.. ....
Започнах да търся кутиите с украсите и в главата ми нахлуха толкова много спомени от детството ми, че чак ми се зави свят и приседнах на табуретката да си почина за малко. Видях се като малко момиченце, с един много светъл кичур, падаш над челото му и почти винаги облечено в рокличка и то червена, затова и впоследствие не обичах този цвят и непрекъснато го избягвах.Спомних си и големите кордели, които ми връзваха на дългите коси и които все се опитвах да смъкна, но пак ми ги поставяха. Спомних си топлината в старата ни къща , където живеехме преди да се преместим в апартамента, пращящите дърва в камината, които хвърляха рояци искри......
Въздъхнах дълбоко, какви неща имаше тогава и какви празници само ставаха, нищо не можеше да се сравни със сегашното празнуване. Спомени....., преди всичко детски спомени ме заливаха и ме караха да се замисля за живота си. Имах щастливо детство.....и все още прекрасни родители, които ме отгледаха като принцеса и се постараха да направят живота ми прекрасен, както става в приказките и успяха да сътворят хиляди вълшебства, които открих и разгадах след време.......
Хубави спомени, изпълнени с много романтика и много любов в домашната ни атмосфера, те бяха от доброто старо време, съхранени и останали от по- предишното.
Отворих капака на първата кутия, най-отгоре стояха пухкавите играчки, а под тях в памук лежаха подредените, стъклените, разноцветни топки, купувани непрекъснато през годините, защото винаги трябваше да се добавят нови и нови за всяка една нова Коледа.Усмивка озари лицето ми , когато извадих първите играчки....любимите ми джуджета, първата коледна играчка за която много бях плакала...това весело джудже, държащо в ръцете си барабан, а другото с китара . След това във времето те останаха без инструментите си, защото трябваше да ги изпробвам и аз. Бях им измислила даже имена - Дони и Бони. Те, бяха първите ми играчки за елхата, следваха звездичките, безкрайно мили и една от друга все по- красиви и по - блестящи. Всяка една от тях придаваше особена загадъчност на коледното дърво и му вливаше някакъв неукротим коледен дух. Отвреме навреме смъквах някоя от елхата и я слагах в косата си и изтичвах пред огледалото да видя как блести и какъв цвят би ми харесал най- много и накрая се двоумях между синьо и бяло, но никога червено и жълто. Държах между ръцете си дългата пръчка, била някога коледен връх и си го бях намечтала като малката фея със звездите в косата си, вдигнала над главата си вълшебна пръчица.Чувствах се щастлива, като дете и поне за малко на Коледа се правех на фея. На всяка коледна елха се подреждаше цялата ми детска фантазия, като начин на усещане и послания за
бъдещетата година. Понякога и родителите ми се чудеха как го правя и как си се забавлявам от съвсем дребни на вид неща, но сякаш със смеха си им вливах допълнителна жизнерадостност и тържествености те ме оставяха на въображенията си. Всеки един мой щастлив миг винаги е бил като бенгалски огън и изразен с невероятна емоционалност и безспорна красота. Стояха до мен и ми се наслаждаваха от сърце и все се чудеха какви ли заложби бих имала още и понеже разбираха, че много харесвам вълшебствата винаги се стараеха да ми правят подаръците, като поднесени по един невероятно загадъчен начин. Доста време им отнемаше сигурно да избират местата къде да ги скрият от моята вълшебна пръчица и да ги накарат наистина да ги харесам. Поднесени с невероятни послания и надписи и откровенни въпросителни пожелания, ги правеха още по загадъчни и вълшебни. Бяха ми казали, че подаръците се подаряват точно на Коледа и точно когато часовника удари дванадесет часа в полунощ. Приказно, украсени и опаковани те стояха под елхата и чакаха уречения си час. Отначало като малка не издържах и ставах нощем да стоя, да ги пазя и заспивах до тях и те се принуждаваха да ги крият на различни места в къщата. На другия ден точно на Коледа ставах с вълшебната си пръчица и я насочвах към различни ъгли и места. Странно, но винаги успявах с нея да намеря местата им. И с какъв писък само се втурвах да ги отворя. Никога не бях писала писма до Дядо Коледа, просто обичах изненадите, обожавах ги просто, както и досега продължавах да им се възхищавам. Колкото по - вече разстях толкова още по- вече се вживявах, но вече без вълшебната си пръчица. Когато бях вече на 6 години, за да ме отдучат от тези детинщини ми бяха казали, че феята е идвала през нощта и си е взела вълшебната пръчица, като подчертала че вече мога и без нея да отгатвам желанията на околните и да отгатвам желанията и настроенията към околните и ми показаха една кутия, обвита в черно, която трябвало да отворя когато навърша 16 години и си спомням, че тогава зяпнах от изумление, защото нито по- рано, нито по- късно трябваше да я отворя. В тази кутия било поставено едно послание специално за мен.
Тази Коледа, всъщност не беше последната ми детска Коледа, но кутията наистина я взех и не я отворих цели 10 години. Да ви призная, че много пъти я миришех, не знам защо и много пъти я клатех и допирах ухо, за да чуя звука от вътрешността й , но наистина не посмях да я разопаковам.
Когато дойде дългоочаквания момент, аз вече бях забравила за нея Неочаквано, обаче светлините угаснаха за момент и аз се отправих към спалнята си да търся свещи, в широкият хол се възцари тишината на зимната коледна нощ. Наистина бях забравила за кутията и не давах никакви признаци, че ще я донеса и отворя, тя си стоеше захвърлена отгоре на гардероба, потънала в прах и стоеше сред ненужните вещи, но точно до нея бяха свещите, които търсех. Когато посегнах за тях, изведнъж разбрах защо е бил угаснал е тока, само още един миг и туптящото ми сърце щеше да се пръсне на хиляди парченца и пращящата светлина от свещичката се накланяше към пръстите ми. Взех я в ръце и се вгледах в нея, какво ли имаше, време беше за науча за посланието си. Погледнах неволно към часовника. Изведнъж мигащата украса на елхата присветна и тиктакането на стенния часовник отново се възстанови и някакъв странен мирис излизаше от угасените вече свещички.Удари точно полунощ и двете стрелки се сляха влюбено една в друга, погледнах кутията и отвързах панделата. Дванадесет бавни и отекващи в тишината удари възвестиха на обитателите на къщата, че е настъпила Полунощ Странна изработка на нещо като музикална кутия, леко полуотворих любопитно капака й, и надзърнах. Ахнах от изумление, защото.....очаквах всичко друго на света, но не и това което виждаха очите ми. Вътре нямаше никакъв живец, там лежеше една увяхнала, почти изпепелена роза, положена върху едно елипсовидно огледало с дръжка , на която имаше гравирани някакви букви и отдолу се подаваше лист червена хартия. Доста дълго стоях над нея, но не разбирах нищо и неусетно започнах да плача.Толкова ли време трябваше да мине, за да разбера това странно послание.
Стрелките на часовника бавно се раздалечаваха вече една от друга и в един момент се разделиха.
Искаше ми се да вярвам, че не сънувах и че се случва някакво чудо.
- Чудо ли казах?! - да, наистина - какво по-прекрасно време от Коледата, за да се случи някакво чудо.
- Днес няма да произнасям прословутата си Коледна реч – мисля, че вече всеки от вас я е чувал - каза баща ми зад мен.
- Искам да ти кажа, че дълго избирахме с майка ти този подарък за теб и доста дълго те държахме нащрек, за да изпитаме търпеливостта ти и добронамереността, която очаквахме от теб. С него искахме да ти покажем, че просто не намерихме друг по- подходящ подарък за нежното ти сърце, което ще бъде събудено и спечелено един ден не от скъпи подаръци и фалшиви демонстрации, а от една истински поднесена и подарена роза занапред в дните ти и този, който ти я поднесе ще бъде подобен на теб, той ще е твоят принц, а огледалото ти е за допълнение, за да видиш в него , че си красива и никога да не се налага да търсиш в него външния си образ, а да съзираш вътрешното си излъчване.. - всичко това каза много бавно и седна на стола до масата.
Незнайно защо, но интуицията ми подсказа,
че трябва да има още нещо, тези две неща нещо трябваше да ги обедини и другото, бръкнах под поразените листа , които толкова години подушвах, но не се досещах за тях и извадих червената бележка. Треперещите ми ръце бързо я разтвориха на нея пишеше : "......Това ще е само една роза, която веднага ще увяхне , защото ти ще отнемеш красотата й, а красотата на жената идва и струи от сърцето й...... "
Странно възцари се една такава гробна тишина....и изведнъж тока отново присветна и угасна, аз държах кутийката си и вдишвах розата и не смеех наистина и да издишам. Наистина беше много мистично и много вълнуващо..защото всичко материално можеше да се купи с пари, но не и сърцето ми. Това знаеха само моите родители и аз им благодаря за поуките, които ми даваха по един невероятен начин.
Това сърце през дългите години самотен живот не успя да го спечели никой и никой не ми подари дълги години роза, винаги получавах какви ли не прекрасни екзотични цветя...гербери..гладиоли..холандски лалета,фрезии, калии, дори и еделвайси..и какво ли не, но точно роза не получих и до момента когато не ми я поднесе ТОЙ, принца от приказките, мъжът от мечтите ми...и когато ми я подаваше вече щях да припадна от вълнение и нетърпение и се двоумях дали да я докосна. Тази година получих моята първа подарена роза.И чак сега разбрах, че по волята на Съдбата, най- после намерих своето коледно чудо .
- А,кажете сега, че по Коледа не ставали чудеса ?
Тази приказка написах за малката Мария, която също е на шест годинки, както тогава бях и аз, а също така желае да й се случат много коледни чудеса, и с тази история исках да й покажа, че фантастични подаръци може да получава винаги, но коледните чудеса се сбъдват само за определени момиченца. Нека нейният баща й направи най - фантастичния коледен подарък както моя избра за мен преди много години. С голямо удоволстивие ще й подаря Коледни джуджета, защото както казваше майка ми,"...Всяка малка Снежанка трябва да си има поне по две джуджета..!"

Коледно желание

Искам да ти сътворя вълшебство
коледно желание да ти сбъдна
и слънчева усмивка с достолепство
с лунен пламък от теб да изтръгна

Искам да настаня едно чудо
и да полетиш в коледните си нощи
любовта в душата си носиш и без друго
запази и дари я за блажени срещи

Искам да съм сбъдната за тебе
приютена в тишината на съня ти
и там отново аз да съм за тебе
както в мислите ти неугаснали в деня ти

Искам да съм за теб добрата фея
и с усмихнатото Слънце да те галя
без да бързам и от обич да изгрея
в сутринта ни като огнена стихия

Искам да се сбъднат сами мечтите
коледно чудо е сега любовта ни
снегът не изтрая и той разтопи се
обичта ни и тя не изтърпя - прелетя ни..

Снежна непростима

Скрито те гледам зад бяла витрина
с поглед те викам в снежна пъртина
нежно те галя с изящна коприна
страстно измислям танца за двамина

Скрежно изпращам бяла въздишка
странно поемам по тънката й нишка
чакам лавинно да ми подариш усмивка
подмамвам те вярно в стилна вихрушка

Каня те снажно без бяла преструвка
загатвам копнежно щастлива игричка
невероятно нагазвам в снежната преспа
и там си оставам с чисто белата дрешка

Елегантно поемам по бяла пътека
важно те вземам с мен за утеха
така и не намирам бялата тайна
сърцата ни грабна и скри под стряха

Непосилно пленена от бяла картина
мисълта ме изхитри и ме задмина
случайно ме стресна твойта дружина
и поведе ме на танци в далечна планина

Коледно настроение

Примамват ме пространствени широти
изплуват на небето небесните шейни
развихрят се невидими реалности
звънят звънчета в чудни тоналности

Прелитат сияйни огнени кръговрати
вещаят дълги пътища звезди непознати
кънтят чудни гласове във висините
огласят с дивни акорди планините

Събуждат спящи брегове стрелите
гласове на арфи попълват празнините
потрепват под пръстите струни крилати
танцуват душите под звездните знаци

Ваят от краските топли постели
поклащат се ритмите огнено сгрели
думите поемат по нишки изтънели
душите сякаш вече са трайно оживели

Чудя се на тези картини романтични
книгите се саморазтварят екзотични
изправена посрещам ведро ветровете
в покоя вечен не спират смеховете

Рисувам тихо пейзажите небесни
мислите ми са тихи и чудесни
ръка подавам вече за привети
на непознатите чудни силуети

Още търся истини в куплети
заслушвам се в коледните песни
диря все в празничните вечери
аромата на запалените свещи

Светът навън е друг, простете....

Светът тук е жалък, простете
демонстрира напън и покорство на добрите
светът тук облагодетелства само враговете
надделява със звън и мародерства сега с парите

Светът тук е подкупен, простете
продава всичко мило за върховете
светът тук не жали и сменя стиловете
набеждава мишени само да се уреди с постовете

Светът тук не е за нас, простете
върлува вирус разнесен от ветровете
наслоен е с мъст и бичува днес умовете
издига със злъч и нехае да излезе от страховете

Зимни вечери

Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ

Бели страсти топло запленени
непосилно избуяват сега навред
от снежни стонове опиянени
струят навън и пазят ред

Тъжни песни на топло съхранени
танцуват и пробиват нечий мироглед
неслучайно те са ярко озарени
от зимното чудо настъпило нощес

Ярки пламъчета огнено откровени
пълзят към прозоречния скреж
незнайно как сега са задушени
търсят полъха по бял копнеж

Бели преспи тихо заслонени
навяват мисли за зимен пирует
неадекватно те са приспособени
съчиняват нов бял за днес сюжет

Зимни вечери нееднократно изживени
припомнят стихийно за зимна мощ
затова са тежко силно нажежени
и навяват мисли и викове за помощ

Вълшебно бяло

Наоколо е невинно чисто бяло
и вълшебно сякаш всичко е онемяло
блестят елхичките с побелялото си тяло
подсещат за едно Вълшебство оцеляло
като чувството заспало под пухкаво одеяло
затоплило съкровенно всичко отмаляло
и огледало се наоколо неволно прибледняло
разгадало предпазливо следите неизтърпяло
и извадило веднага своето вълшебно огледало
за да попита истина ли е това което е видяло
или е тайно древно магично таро
за претърсване на всичко изживяно
нарисувано с пръсти образно разгадано
намерено в пътечките ми затрупани в бяло
като е попречило да тръгна по новото си начало
и напомнило ненужно за старото преболяло
и скрило надълбоко чувството закопняло
за да не се събудии вълшебството заспало...

Коледно желание ли?

Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги когато правех това си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента, обаче установих, че нямам нито едно такова....
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се променяха все повече и повече. Винаги купувах нови и все по различни. Странно нещо е животът и спомените от тези празници. Задушевната домашна атмосфера, топлината от огъня в камината, празнично украсената маса, свещичките, грейналата в светлини елхичка......
Минаха толкова щастливи години и за пръв път загубих коледното си желание. Обичах Коледата, вярвах в коледния дух, обожавах да правя подаръци и в дните преди Коледа усърдно обикалях магазините. Никога не купувах неща от първа необходимост, просто с подаръците работеше фантазията ми и с тях отправях послания и пожелания. Държах да бъдат оригинални и поднесени в подходящото време и на подходящото място. Обичах да изненадвам приятно и да се забавлявам с тях и знам, че и тази Коледа няма да бъдат само плод на фантазиите ми. Интересното е, че липсва желанието, което винаги ме е съпътствало досега, може би е така, защото е друго коледното настроение, прихванало от суматохата на претоварените сиви забързани делници. И как няма да е така, като наблюдавам загрижените лица на околните за предсттоящите пазарувания, като виждам, че живеят един замрял живот с изтекъл срок на годност . Естествено разбирам защо е това програмиране на някои от тях по европейски стандарти, вследствие омръзналите им традициионни празници с остарели разбирания. Забравихме май дребните нещица около нас самите и си затворихме очите за чуждото щастие, мислейки само за собственото. Вечно пропускахме истинските радости, оправдавахме се, че все не е стигнало времето или възможността да ги отбележим. Допълнително натежава и факта, че все се съобразявахме с околните и все нещо се случва в последния момент, а всъщност консервирахме ли успешно живота си за в бъдеще, правихме ли планове, сякаш настоящето не е толкова важно. Добре, че не изконсумирахме любовта си без остатък, а си я вкусвахме на малки глътки и още по-добре, че не рециклирахме сърцата си, като за последно за пред чуждите очи. Но, чупихме надеждите, като стъкло пред собствените си прагове и проклинахме се за последствията. Не се ли уморихме да се претопяваме, като пластмаса, за да се внедряваме за бъдещи нововъведения. Не умирахме ли понякога от болка, но стискахме зъби и се усмихвахме. След много изтормозвания губехме, но не си признавахме и макар, че сме изтощени от умора на инат оставахме прави. Вече не премълчаваме, дори не изчакваме мнения, а се опълчваме и втурваме веднага да оспорваме истината. Коя истина, обаче? Борбата за оцеляване иска безкрайно много жертви.
Дядо Коледа,
моля те, помогни ми тази Коледа да изтегля печелившия си лотариен билет за живота. Този път ще го прахосам по различен начин и с любим човек. Дай ми шанса да махна заблудата от себе си и да повярвам отново в истината. Помогни ми да разруша лъжата и да си купя опаковка надежда с надпис " Спира болката и усмихва начаса" и да я подаря на всички нещастни хора. Дай ми утеха, че ще донесеш на всички по равно от здравето, радостта, щастието и успеха. Нека има повече влюбени и щастливи хора и покрай тях да се чувствам щастлива и аз......

Благозвучия

Поглеждам натам
където са разпиляни
следи от цветни благозвучия
изпяти с музикален плам
и разнесени с бледи съзвучия
и тръгнах с техния транс
да си набера нови свежи дихания
и да усетя вкуса им без срам
като опитам ароматните им създания
и докато още съм там
поглеждам за още красиви послания
подреждам ги нежно в моя храм
и прикривам недостатъците им с разкаяния
а ти прости ми за този нанесен нюанс
но научих се да живея с тези символичия
и да украсявам дома си с тях без да знам
че приютявам по малко от тези разкрития.

Нова теория

В началото бе всичко първично
времето идеологически го даже приема пространството ни бе доста лично в него се раждаше всяка нова дилема А нощта не се ли събуждаше вечно космично
не светеше ли с блясъка на звездна диадема
и не търсихме ли логика в деня символично
или събудена мистерия ни дълбоко превзема Дали опознавахме накрая по малко от всичко
или развивахме наша теория несъмнена
разширявахме ли кръгозора си критично
или мисълта ни по нов начин еднофазно се изменя
Способни ли сме да си обясним нещо по-драстично
или силата паралелно за миг ни се иззема с нея прозирахме света съвсем различнои от незнание истината ни се променя
препитвахме ли се с желание досега нетипично познавахме ли вече нашта Вселена и реализирахме ли мечтата си мистично
или с нова теория живота ни се променя

Апокалипсис

Замълчи!
Не говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли!
Обичай ме и навън не поглеждай!
Дори когато светът се смали!
Дори когато отвсякъде избият водите!
Дори когато жарта в обръча ни улови!
Дори когато лавата ни е вече по петите!
Дори когато навън липсват следи!
Дори когато се пръскат звездите!
Дори когато изчезват светлини!
Дори когато се стопяват скалите!
И когато всичко се разруши!
Не мисли!
Всичко приеми!
Остани!
С мен бъди!

Аз нося ти песента от далечината

Аз нося ти отдалече светлината
тази заченатата в пълнолуния
издълбана дълбоко заедно с мечтата
разнесена от неподизирани безумия

Аз нося ти очертанията на тъмнината
тази орисаната от предсказания
и стискам в шепата си тишината
приспана от чужди пожелания

Аз нося ти и късче от Луната
тази упоената от влюбена мелодия
и водя те невинно по следата
прорязана от жестоката ми трагедия

Аз нося ти песента от далечината
тази довятата от знамения
и държа все още ключа за вратата
погълнала всичките ми съмнения

Коледно предчувствие

Слънчевият лъч умело гъделичкаше лицето й и молеше за най - лекото й осезаемо събуждане. В осем сутринта време беше Тя да се надигне и да се откъсне от сладко - трапчивия на вкус сън, като излизане от някакъв транс на спиртически сеанс, който сякаш я повличаше все по -надълбоко и все по - надалеч със светлинните импулси на реалната й чувственост и да се върне в действителността.
На външната врата вече се звънеше и при неотговарянето й, влезе синът й, пристъпи в стаята й, като я целуна нежно надвесвайки се над разхвърляната й коса.Гледаше я, от известно време не можеше да се събужда сама за работа, нещо странно се случваше. Имаше промяна в нея, усещаше я и той, но не бе сигурен на какво се дължи. Да, напоследък беше бледа, не си доспиваше,но лицето й бе озарено от някакво сияние, а погледът й един такъв, с особен блясък и излъчваше някаква загадъчна еуфория от музика .
Изведнъж сърцето му се сви, може би се е влюбила ? Наблюдаваше ставането й от леглото, и изненаващо забелязваше усмихнатите й игриви ъгълчета по устните и преливащия нюанс на безкрайното топло зелено в очите й и наново потрепера.
- Мамо, ела тук! После ще си изпием кафето, сега искам да ти кажа... Обичам те ! Макар че, напоследък с нищо не ти го показвах и не винаги бях мил с теб и не винаги бях справедлив, но поне бях щастлив, че имах такава майка и много се радвах, че през цялото време остана до мен, въпреки всичко, което се случи.
- О, момчето ми ! - тя седна, защото не можеше да стои на краката си повече, цялата трепереше от гласа му, като очакваше да й се скара, макар че й беше син, а всъщност просто получи още едно признание, което я връхлетя, като двойно щастие за днес.
Той коленичи пред нея, хвана ръката й, погледна в очите й и заговори отново, трескаво и бързо:
- Да, да, винаги съм те обичал, а сега искам да те помоля да не ставаш негова жена, вече се чувствам много, много уплашен, че те губя, че те изпускам от този дом, от този град, и в този час, виждайки блясъка в очите ти и подскачането ти при звъненето на телефона , ме заболява страшно много .
- Виж... миличко, почакай... Аз... аз също те обичам, но и аз имам нещо много важно да ти съобщя, аз се влюбих в него.Не очаквах това да се случи с мен и да се разболея от тази невероятна болест " любов ", но се заразих с нея. Принцът ми, който чаках толкова години най- после дойде и ме събуди от сладкия ми вечен сън.
Синът й беше толкова развълнуван. Ръката му, която постоянно стискаше нейната, вече трепереше. В първия момент той пребледня, а после се окопити и въздъхна, като се опита да запази хладнокръвие...
- Бях забравил вече, че и ти имаш право на собствен живот ? Толкова години се жертва за нашето щастие, лиши се от всичките удоволствия, за да бъдем щастливи, а и през цялото време беше сама, беше нещастна...
- Досега не се бях замисляла над това ? - промълви тя. Просто живеех много динамичен, забързан живот и не обръщах внимание на околните погледи , не почувствах и не знаех, че може да съществува такава любов, любов , която изпепелява и те белязва завинаги . Сега, обаче се случи - Влюбих се ! Разболях се !
- Усещам, че си решила нещо и нали наближава Коледа, изтръпвам при мисълта, понеже на Коледа винаги стават чудеса и твоето чудо е възможно да се сбъдне, мамо !- гласът му трепереше и после наведе тъжно глава и излезе от стаята й.
Там в нея остана тишината, но още се носеше странното звучене за определение на коледното предчувствие...и си остана там

Спасител

Небето осиротява всяка нощ
след тъжното ни раздалечаване
а колко звезди умират всеки път
след дълбокото ни изповядване
а слънцето помръква всеки час
след моментното ни объркване
и колко дни опустошихме с теб
след прибързаното ни напластяване
Нямаш предства какво се случва тази нощ
и колко различни неща си представяме
как искам да сме заедно всеки миг
доката съдбата ни е подложила на разкатаване
Връщам се след дълги мъки в своя кът
помогни ми да се прибера преди зазоряване
не исках да те товаря с мойта скръб
а само да ти донеса едно признаване
Помогни ми сега и този път
не ме жертвай на това умълчаване
изведи ме наново по светлия път
учи ме докато стигна успяване
покажи ми следата в този час
без да има душевно изтерзаване
спусни светлината по-близо до моя път
че да не подмина нашето измечтаване....

Експериментален стих

Безвъзвратно
безшумно
времето отминава
и бавно
леко
някак си
в него се губим ний
години
месеци
дни стопява
влачи ни
и ни води
надлъж - нашир
а възрастта
нищичко не ни обещава
обрича ни
и къса
като прецъфтял розов лист
и записва някъде вятъра
историята тогава
за нашия житейски миг....
В нея всеки
там завинаги остава
със своите дела
и неуморен труд
и със знанията си
насърчава
поколенията
за свободен вик
и щом щастие
продължава да раздава
любов ще грее
във всеки момент скрит
като трайната следа
завинаги остава
както в този безкраен
експериментален стих......

Къс недописана история сме

Къс недописана история сме
в утихнал далечен хоризонт
живот с неизвестен замисъл сме
закодиран в природен закон
паралелен орбитален случай сме
в пространствен измислен сезон
рядък непредказуем делител сме
от несбъднат заложен канон
съдбовно макар предизвикани сме
довеждаме докрай всеки момент
изживяваме го и обичани сме
в сложен житейски прелом
издебнати неразпознати дарители сме
за събития в един щастлив дом....

Житейски символи

Прокълната до болка
с любов надарена
напръскана утроба
за живот непочтена
подведена с порока
за страст непростима
орисана до гроба
за тръпка необяснима
но гласена за живота
с усмивка невинна
подтикната към Бога
за действителна молитва
нарочена за битка
в истинска дилема
обнадеждена с ласка
в събудена вселена
белязана с допира
на сълза изросена
разгадала символа
в мисълта споделена

Сънуваш ли

Сънуваш ли?
Ех, прости ми,
че съм в нощите ти сладки
и че в сънищата ти нахълтвам,
като принцеса с поклоните изящни.
Виждаш ли?
Аз там танцувам,
люлея се в нежните ти ласки,
измолвай ме и води ме,
в танца си с ефирни страсти.
Молиш ли ме?
Аз те моля,
да си в подножието на приспаните ни тръпки,
събуждай се и приеми ме,
в истината за полети прекрасни.
Обичаш ли?
Аз обичам,
твоите огнени темпераменти,
искаш ли да ти предложа
мои отговори в тайните моменти?

До мига на нашата среща

Липсва ми начинът,
по който ме караш да се чувствам различна.
Липсват ми онези моменти,
които сме почувствали и докоснали.
Липсва ми агонията,
която усещам когато съм до теб
и онова чувство, което ми напомня,
че щом съм с теб няма да ми се случи нищо лошо
Липсват ми твоите прегръдкии,
ненаситили се все още
и думите, които винаги знаеш кога да кажеш
Липсва всичко това
заедно с ангелския ти поглед
и сияйната ти усмивка,
липсва ми смехът ти
който ме радва
и сладкия ти глас,
който ме изкушава ...
Липсва ми всичко това
и продължавам да се надявам
до мига на нашата среща...

Синхронни вдишвания

И ще настръхвам от приспаните забулвания
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания,
удавени в страстните ни сбогувания,
и ще се разпадам от съдбовните разстрелвания
след залповете на сърдечните разбърквания,
и ще поемам все навътре към настанявания,
за следващото с житейски поощрявания
и ще се загубвам винаги в съня недосънувания,
от нагорещените си магмени завихряния,
паднала в краката на хилядите благоприличия
и измолила загубените си символичия,
като с премерени синхронни вдишвания,
пръснала се в хилядите замислия,
изгоряла в безкрайните жадувани докосвания
и разбила спазмите с вулканични жигосвания.....

Когато Луната влюбено простена

Когато Луната влюбено за миг простена
и пожела си ласка мигновенна,
от любов дълбока бе пленена
и издаде въздишка изнемощена,
а сълзата й с умиление ми наблегна,
като с нежност се отрони и изчезна,
за да складира в ракла чувства разгневена
и да ги подложи на проверка непочтена,
а после щастието закачливо я погледна
и доведе Съдбата да помага неизбежна
и затанцува си Тя щедро засмяна,
разпределила доброта за всекиму разнежена,
а мечтата се облече в нова премяна
и съпроводи радостта, останала затъмнена
и видяла това самотата уморена
се усмихна и отстъпи успокоена.....

Следата води до любовта ни

Изваяла грации
в струната на светлината
мистерии и стихии скъсвам с нея почти
усещам до краен предел
дишането на Съдбата
и вливам се в лазура на потрепващи искри
и стъпвам недоверчиво
на дъното на душата
приземявам се с невинни мисли
и се навеждам да откъсна мечтата
позната нейде отпреди
И се отливам
с една нейна част в прямотата
за да открия другата в мен отпреди
и разбирам вече каква е истината
и всичко което сега ми предстои
И разгадавам бъдещето с вещината
което ме очаква още призори
и обещавам да се сбъдна с прямотата
и после да се превърна в щастливи сълзи
които да се стичат по следата
която води до любовта ни.....

Задъхани красоти

Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни,
че стигна ли до кръстопътя мъчен,
да мога да разпозная лъжливите следи.

Погледна ли към Луната нощем,
ще се усмихна на танцуващите звезди,
че да ми намигнат в танца си среднощен,
и да ми подскажат наближаващите ми беди.

Стигна ли до ръба опасен,
нека феникса наново се възроди,
че да ме пренесе през рова неясен,
и да ме постави в желаните от мен среди.

Докосна ли с ръка хоризонта нежен,
готова съм да му поднеса мечти,
че да уловя през прозореца му замрежен,
идващите отвън задъхани красоти.

Светлината

Някой пусна изведнъж Светлината,
но преди това целуна я,
тя се шмугна ловко през вратата
и мрака веднага погълна я,
а някой проплака в тишината,
разтревожи и забави я,
тя побърза да проучи тъмнината,
а времето за малко прегърна я,
друг пък някой качил се на Луната,
изсипа звездите и опари я,
замаскира контурите на следата,
и за себе си само, превари я
и докато тичах по стъпалата,
спънах се, но се опитах да я освободя,
Луната се надвеси веднага над Земята,
смръщи нос, като ме видя,
звездите й невинно затрептяха
и се изнизаха с невидима соната,
а Съдбата, чула лунната арфа позната,
дошла е и ме е хванала за ръката
и ме е повела към вълшебна страна,
с чудна мисъл, обвита в красива музика,
Денят е Нощта триумфално се събраха
и се споразумяха за договора, предложен от Съдбата,
Залезът и Утрото се съвещаха
и намислиха да ни дадат преднината,
а Небето и Земята си обещаха,
да се грижат и пазят за нас Светлината...

Само за теб ще съм истинска

Дори до теб да ме няма,
усещай ме тайно в скута си,
аз съм някъде там с теб сляна
и живея тихо в душата ти.
Дишай дълбоко, като за двама,
задържай ме за дълго в дъха си,
аз пулсирам в сърцето ти и стоя там няма,
и се намирам надълбоко в очите ти.
Усещай ме с мислите си все пряма,
почувствай и устните ми
и усмивката си ще ти даря в замяна,
а ти галопирай радостно в дните ми.
В гласа ми не търси промяна,
аз шепна сега с мислите ти
и ме следвай със звездата си огряна,
с нея очертавай силуета ми в Луните ни..
Усещай ме в страст за двама
и любов наново откривай както преди,
виждай ме навсякъде наоколо посяна,
и с поглед слънцето ми магично доведи.
Търси ме,
дори да ме няма.
дори да не разбираш сам душата си,
дори всичко да е лъжа и измама,
дори да останеш сам с мечтата си,
дори да изчезна с времето си,
дори да съм се сама измислила,
търси ме,
мен само за теб ще ме има
само за теб ще съм истинска..

Чуй

Чуй,
аз ти шепна този стих,
който вятърът ми напомня постоянно,
дори събудих с него,
дъждовен вик,
измолващ допира ми до теб непрестанно.
Стой,
аз съм слънчев лъч,
събуждащ те всяка сутрин озарено,
а и огнен сърп ,
разгарящ жарта в душата ти мигновенно.
Знай,
аз съм това движение-мисълта,
която те пази в деня съкровенно
и Любовта,
препълваща догоре сърцата неизменно.
Виж,
и сега съм тук,
в този миг,
докато съществува миг,
за да се плъзне,
погледа ми по теб безшумно.
Не, не мърдай,
ще те докосна с риск,
докато имам още чар скрит
и те обичам още безумно,
а ти към мен наведи се,
отрони се,
като този есенен лист,
докато трепери още като жив,
опарен от слънчева любов омайно
и вземи ме в мислите си,
приюти и запази,
за да остана при теб за постоянно.

Подсказала посоките само на приятели

Обречена сега на своето време
разпъната на кръст от предатели
мъстили навред без логично обяснение
изпокрили се зад фалшиви добродетели

Понесла днес чуждото настроение
завъртяла колелото на съдържатели
объркала намерения без предварително кроене
подсказала посоките само на приятели

Дарила светлина без угризение
фалшиви идоли смъкнала от признателни
зачеркнала обърканото им от други ежедневие
отключила надеждите достойни за ваятели

Изровила сплетниците тук с разпятие
одрипели от мисли, но в скъпи одежди
запълнили празнотите си долно с проклятие
и сдъвкали знания силно вампирясали

Знам за мене си само набрал

Знам за мене си само набрал,
цветя с най-нежни чувства
и неслучайно си ми ги подбрал,
като палитра от изящни изкуства
и сред тях може би си ме създал,
изрисувал си ме в цветна люлка
и понечил си или поне си се постарал,
да ме скриеш в зелена висулка.
И когато решил си се за този жар,
разпръскал си навред ароматна музика
и вече знаеш как ще пристъпя там,
като принцеса във вълшебна приказка.
И понеже вече си ме познал
покрил си изхода с бяла паяжина
и прозорците си замаскирал и зазидал,
за да няма и за Луната даже пролука.
На себе си ли беше обещал,
тази дивна древна романтика,
или дълбоко мен беше отдавна пожелал
за да танцуваме настоящата си лирика.
И дали защото от чашата отпихме любовен жар,
сме скочили бързо в огнената си колесница
или сме продължили да търсиме вълшебен дар
предрекла ни го от пръв поглед с нашата орисница...