Антъни се беше оказал прав - светът ми не беше пригоден за подобни мисловни натоварвания и за непознати скорости твърде близки до тази на светлината. Да не говорим за сетивата ни, те виждаха нещата по друг начин от техните. За изминалите няколко часа звездната галактика беше станала по-отчетлива и по-ярка. Освен това, беше изгубила предишната си симетричност и на места звездите се бяха скупчили, отразявайки бледосинкаво сияние, а на други се разсейваха в бледожълто. Всяка звезда беше обкръжена от различен нюанс светлина, който беше по-концентиран в центъра и по-блед в краищата, но достатъчно ярки, за да те накарат да примигваш. Отначало всички звезди бяха едва видими, а след това ставаха изведнъж много ярки, благодарение на огромната скорост, с която се движеха. От своя страна и Слънцето беше придобило кърваво-червен оттенък и се разтваряше във Вселената като водна боя. Картината, която възприемаше Антъни не беше в покой за разлика от моето моментно обхващане. Ние земните не можехме все още да следим движението на светлината и за нас обектите, които наблюдавахме по звездното небе бяха в един дълъг покой. Галактиката беше несравнимо красива, уловена жива през другите различни сетива. Този, водовъртеж от светлина, разпръсната по звездното небе не се виждаше ясно и така ярко от нашите възприятия, които приемаха всичко това, със замъглени очертания. За разлика от тях ние не можехме да различим всяка една отделна звезда с просто око и тя си оставаше помътняло сияние, концентрирано на определени места. Звездите зад тези места не можехме да констатираме. Техните помътнели отблясъци си оставаха невидими.
- Затрудняваш ли се?- питаше неспокойно Антъни
- Трудно е!
- Светлинната скорост не може да се наблюдава от земни и най-вече очертанията зад светилата.
- Вие можете ли да ги уловите?
- Ние проникваме през пространството и през всички прегради. Да! - А фокуса пред светилата, не е ли различен пак?
- И това изображение не съвпада с вашето т.е . не съвпада с теоретичните ви очаквания.
- Може би притежавате друго междуклетъчно вещество, събрало огромно количество частици от светлината и така й противодействате?
- Дори и така да е, вие сте по принцип с друга ДНК структура.
- Нуждая се от повече информация.
Антъни мълчеше, беше се загледал в едно голямо звездно струпване, състоящо се от половин дузина ярки точки, които се въртяха бясно, носейки се към него. Преминаха вдясно, като продължаваха да танцуват, като обезумели и сетне замръзнаха встрани.
- Следващият път, когато се случи нещо подобно, бих искал да знам за твоя коригиран изглед.
- Ще ти призная, че това за мене беше звезден прах, спуснат, сякаш от оттърсването на някоя звезда. Беше стигнал до прозореца и тъкмо се канеше да го отвори, когато до него достигнаха последните ми думи:
- Това е нещо като звездна мишена.
- Видя ли я?- стъписа се той. Нито един човек досега не беше я съзирал.
- Това е различно синьо сияние, сякаш отпадъчни прашинки от някакво светлинно ядро, или нещо, като треперещи иглички, които се появяват и изчезват.
- Изчезват, защото са до скорост, близка до тази на светлината.
Гледах с интерес светлинното трептене, което сменяше формите си в много голямо разнообразие и се усмихвах. Погледах иАнтъни. Напоследък се уморяваше бързо и явно му липсваше хибернационалния сън, който получаваше в специална камера там в своя си свят. Без тези специални устройства може би след време щеше да започва да остарява, както земните жители. Когато дойде тук изглеждаше на тридесет години земна възраст, която се равняваше на 300 годин тяхна. Обичаше да пие кислород и се наливаше с него в огромни количества.
- Не е ли време да ми припомниш за моите намерения към теб- попита ме внезапно той
- Не, защо? Подозирах ги!
- Вече отдавна сме се абсолютизирали и сме се отделили от Системата. Аз ти прехвърлих цялата информация и вече сме в друг отделен режим на живот.
- Чудя се как ще се видоизменим и какво ни предстои?
- Друга на твое място отдавна да се е отказала.
В този момент светлинните прашинки литнаха към него и се полепиха по лицето му. Вероятно ни подслушваха, но те бяха само отражение, лишено от очертания на едно очаквано сияние, като се изключваше яркия им център. Вероятно тук междузвездното вещество е необичайно плътно. Ще могат ли силовите полета да се справят с него?
- Интуицията ми никога не ме е подвеждала, но сега това Бъдеще ме плаши!
- Сегашното ти биополе е една от многото животоподдържащи системи. Ти ще бъдеш още по-изненадана от възможността си да издържаш на натоварвания от други биополета.
- Дали ще издържа?
- Успокой се, дори и да се случи най-лошото т.е да се разминеш в годините, аз ще те пренеса в света си, където ще изтрия възрастта ти, стига да го искаш, а аз нямам вече възраст.
- Но, ти си вече в друг свят и тук ще си подчинен на неговите условия.
- Съвсем скоро ще разбереш защо досега не съм повдигал този въпрос.
- Защо ще го правиш, аз принадлежа на този свят.
- Нещата се промениха и може би ние сме последните представители на тези смесващи се от време навреме паралелни светове и може би вече сме се абстрахирали от реалните им представи и сме се упътили за нов свят, пълен с неизвестност. Дали ще получим статус на жители в него от нас зависи.
- Аз съм земна жена и не бих могла да получа подобен статус, но ти можеш. Би могъл дори да представляваш и двата свята.
- Защо мислиш така?
- Защото можеш да съществуваш и в двата, нищо че условията на живот са съвсем различни.
- Не почувствах облекчение от отговора ти!- каза Антъни и продължи - Светът ти може да съществува само в твоите представи и ако ти изтрият паметта той изчезва.
- Как така?
- За теб изчезва, иначе по принцип съществува.
- Благодарна съм ти, че мога да разбирам твоя език и че научих толкова много за света си.
- Разполагаме с необходимата техника за да създадем твой клон. Предполагам, идеята за клониране не ти е неизвестна?
- Чувала съм за клониране само на животни.
- Принципно ще отгледаме твоя двойник в сетивна изолация т.е в хибернационна камера. Ще запишем паметта ти и ще я прехвърлим за памет на клонинга.
- Как?
- На първо време ще взема проби да изследвам твоята ДНК структура.
- За да...
. За да те създам отново. - потресаващо ме удостои с отговор Антъни.
- Но, това няма да съм аз!
- Новата личност ще си пак ти.
- Много благодаря, но не желая да имам двойник или както каза клонинг.
- Вече ти разказах как сме спасили човеците и какво се е случило на живота на Земята?
- Истинската Земя отдавна не същеествува. Вие сте клонинги.
- Не е вярно.
- Не бихте могли да оцелети при температура 95 градуса под нулата.- заяви той и продължи със заключенията си:
- Става ми ясно, че вие земните не сте подготвени за поредната хибернация, а ще се наложи много скоро.
- Какво ще се случи отново на Земята?
- Много неща. Шумерците бяха едно потвърждение за това.
19 март 2012, понеделник
16 март 2012, петък
Не може да бъде дефинирано /13/
Eдва ли имаше човек, който да не се е прехласвал по красотата на кърваво червеният залез в своя живот ако има такъв, то той просто е пропуснал да го изживее в този си живот. Дори и Антъни в момента се взираше там, където светлината си отиваше, като улавяше отражението на остатъците от Слънцето. Това сливане на минало и бъдеще явно го забавляваше, защото не отместваше поглед от него. Сигурна бях, че за него беше голяма рядкост да съцерцава такива неща и затова сега им отделяше голямо внимание. В мен, обаче напираха въпросите от неговите подхвърляния за древните подземия във вътрешността на Земята и прекъснах удоволствието му:
- За изкуственото Слънце разбрах, но как са се видоизменили сезоните за подземните цивилизации?
- Останали са вечни в представите им.- отговори кратко той
- В смисъл?
- Не забравяй, че и много преди тази цивилизация е имало безсмъртни.
- Вероятно, това са били боговете?- напирах с въпросите си, за да ми даде по-обширна информация.
- И за това има обяснение. Земята обикаля около Слънцето за една година, а последните планети в слънчевата ви система обикалят за 7000 години и поради този факт съществата им са наистина безсмъртни спрямо вас.
- Дали отново идва времето за мощен катаклизъм?
- Не, но ще се срещнете с друга цивилизация.
Изведнъж Антъни се сепна при наблюдаването на залеза. Последните червени отблясъци на слънчевите лъчи явно го провокираха за нещо и каза:
- Странно, някой здравата се е потрудил върху Слънчевата система- отсече той. В следващият момент започна да търси информация в мрежата.
- Не те разбирам- казах тихо до него, но той не ме слушаше и продължаваше да си прави заключения.
- Направил я е така, че да наподопява нашата..
- Вашата?
- Слънцето не би могло да се превърне от червен гигант в искрящо жълто тяло.- продължаваше да се чуди той
- Но, то е едно и също. Вие сигурно го виждате по различен начин, ако сте по-близо до него.
- Ние имаме друго Слънце, но пък има голямо сходство между планетите, макар че планетарната ни подредба е различна.
- Колко са вашите планети?- попитах нетърпеливо, защото любопитството ми вече преминаваше всякакви граници.
- Петнадесет. Виж, сега ще ти ги покажа.
Антъни включи системата си за надзор и постави ръка върху монитора за снемане на пръстовите отпечатъци. Главният му навигатор разпозна кода за достъп и го пусна в системата. " Добре дошли в Сигма инверпректор. Какво желаете?" " Дайте видимост на червения Гигант и спътниците около него!", нареждаше Антъни и сякаш се готвеше за една дълга планетарна разходка в Космоса.
- Ето планетарната ни карта.- сочеше към екрана той, където беше скенирана тяхната слънчева система.
- Какво е това?
- Другата слънчева система.
- Но..
- Разположена приблизително, като вашата.
- Но..
- Двете си приличат, като цяло, нали?
- Има една подробност- казах прибързано, като се вглеждах в картата
- Кажи..
- По форма горе-долу си приличат, но Земята е четвъртата при вас, докато тук в нашата слънчева система е трета подред.
Той се наведе да сравнява двете карти. Меркурий, Венера почти съвпадаха, но останалите бяха тук таме разбъркани. Третата им планета забележително напомняше на нашия Марс, само че ги нямаше луните и контурите на пясъчните морета.
- Третата е ...
- Коя е третата?
- Това е Тиамат- промълви тихо Антъни.
- Какво е Тиамат.
- Другата "Земя"!
- Тогава къде й е Луната?Като казах това и аз се надвесих още по-близо над картите. Странно, тяхната Луна, доста наподобяваща планетата Земя, но обикаляше в орбита около четвъртата им планета. Според данните изнесени отдолу ми се струваше, че това е Марс, по-точно свят с маса като на Юпитер, но много по-висока температура, отколкото би трябвало да бъде. Като се имаше и впредвид разстоянието на планетата до първичното светило би трябвало да бълва инфрачервена радиация в огромни размери, а освен това имаше данни за цяла гама от смъртоносни лъчения.
- Луната обикаля около четвъртата планета- Марс.
- Но, около Марс няма Луна.Това би трябвало да е Земята.
- Но.защо сте я преместили и къде е нейната Луна?
- Как така нейната Луна.
- Ами, тази Луна е друга, тя е по-голяма от Земята- тревожно започнах да съпоставям данните.
- Сигурно вашите орбити са били променени, когато Земята е била преместена в трета позиция в във вашата Слънчева система.
- Ако това е Земята, а дали самите ние не сме били преместени на друга планета.
- И това е вариант, но нямам данни.
- А какво ще кажеш за вашата планета, която е сложена на мястото й , която прилича на Марс?
- Маканба?
- Така ли се нарича? Възможно ли е да е еволюирала толкова бързо?
- Не.
- А защо не мога да открия вашо копие на нашия Юпитер?
- Копие??
- Съответствие на тази планета.
- При вас липсват някои от нашите, но това е нормално явление.
- Защо?
- Някои от тях са невидими.
Петата планета беше съвършено непознат, леден гигант, носещ се, като пиян в изкривена орбита, която пък започваше от орбитата на Юпитер и достигаше тази на шестата планета. В момента тя беше съвсем близо до Юпитер.
- Вашата система може да е много по-млада от Слънчевата - заподозрях аз
- Защо мислиш, че точно вашата е Слънчевата?
- Така сме я нарекли, затова.
- Тя е само експеримент, значи остава да е временна.
- А, тези изкривени орбити на петата ви планета не говорят ли за недоразвитост и недоусъвършенстваност?
- Орбитата на Юкер не е елипсовидна, като във вашата система, защото е под влияние на вълновите ефекти. Юпитероподобната планета е гореща защото се е кондензирала наскоро от планетарна мъглявина. Звездата също гори твърде неравномерно и безкрайно.
- А, защо тогава третата ви планета доста напомняше Марс?
- Повтарям пак. Това е другата Земя. Наричаме я
Тиамат.
- Да сравним тогава шестата.Шестата планета приличаше на примигваща светла топка.
- Няма такива знаци. Така ти се струва.
- Тогава защо така се вижда.Какво става там?
- Всеки момент ще изчезне в черната дупка.
- Ама как така ще изчезва.
- За да се появи след интервал от време..след много много години отново.
- Както при нас Нибиру?
- Тя се нарича Мардук.Защо я наричате Нибиру?
. Седмата е Сатурн- усмихнах се, след като я познах.
От планетата беше обвита в бял дим и сякаш издигаше пушек. Бялата пушилка, като сянка бавно се въртеше зад пръстените, най-вътрешният от които бе почти прозрачен.
- Сатурн?
- Това е нашата Сигмус- обяви той.
- Мисля, че невероятно много прилича на Сатурн, но има и различия.
- Казвай ги!
- Пръстените се въртят на паузи и са като пумпали, които си променят цветовете.
- Интересно ли ти е?
- Страхотно красиви са, да.
- Радвам се, че ги забеляза.
- И имате много повече цветове от нас.
- Сложно ли ти е да ги приемеш?
- Не, красиви са!
- Като непознато докосване със светлината е нормално.
- Това беше Сигмус. А къде е Уран?
- Уран? При нас е Урвел, а той е изчезнал за кратък диапазон от 333 светлинни години.
- Няма го и неговия спътник,
- Какво е пък това?
- Той би трябвало да е по-голям дори от Меркурий
- Нашият Урвел няма спътник
- А кой е този газов гигант, по-масивен от нашия Нептун?
- Познай!Има такова подобно име при вас.
- Не мога...
- Казва се Нерон и обикаля в наклонена орбита около Слънцето.
- В наклонена?
- И е толкова горещ, че би могъл да изпари част от атмосферата на Венера. Но Меркурий.....
- Да не би да е сегашното ни СЛЪНЦЕ
- Най-после! Разбра ме!
- Кой го е променил?- продължавах да питам нетърпеливо.
- Не са го променили, същото си е!
- А кой е преместил Земята?
- Абсолютите преместиха Земята защото Слънцето е стана твърде горещо за вас.- започна да ми обяснява бавно Антъни.
- Значи след време, за да спасят човешкият род пак ше я преместят?
- Вероятно.
- И как ще стане това?
- С монтиране на термоядрени двигатели на северния полюс, които ще заредят планетата ви с венерианска атмосфера.
- Няма ли да настане втори потоп.
- Няма......Вече имаме енергийни сонди, които ще изпомпят излишъка от водата.
- А, няма ли да се разкъса Земната повърхност на безброй малки късове?
- Ще е следим, за да не се случи разпадането й.
- Вследствие тази ядрена реакция отдолу ще избие ли магма?
- Този път не. Изпомпали сме я!
- Всичко е много объркано. Онова, което ми показа, беше Марс, това тук е Сатурн, а ей там е Земята. Урвел го няма, Нибиру не е вашата Мърдок. Сатурн е друг. Погледни! - сочех картата аз
- Зная какво преживяваш! - Антъни звучеше много загрижено, но аз не можех да се успокоя.
- Океанът вероятно се е отдръпнал. Може би, когато са преместили Земята, атмосферата е загубила няколко мегатона водна пара и.......
Изведнъж алармата в системата се включи. Чу се гласът на жрецът ва Върховният Абсолют:
- Антъни, ти не можеш да противоречиш на заложените в теб теории!
- Не мисля така- чух да отговаря съответно той
- Какво би станало, ако те оставим да прекараш в ергосферата на тази експериментна черната дупка по-дълго, отколкото предполагаш?
- Това вие решавате, не аз!
- Възможно е, да речем за един милион години да те изоставим тук за наказание.
- За един милион години бих могъл да им съдействам, така че Слънцето да се превърне в червен гигант.
- Глупости. Няма да имаш този шанс, връщаме те при нас.
- Знаете, че е лесно. Направете го!
- За какво намекваш?Ти наруши правилата в Системата?
- Вие пък нарушихте първоначалният Генезис, първичното начало.
- Това не не би трябвало да те вълнува. От кога изпитваш такива различни чувства на ....
- Случи се по време на мисията ми.
- Когато променихме орбитите на Уран и Нептун не знаехме, че се намесваме в първичното начало и не подозирахме изчезването на динозаврите.
- Убедихте се, че дори след преместването на Земята, земните оцеляха и еволюираха.
Споменаването за гибелта на динозаврите наруши спокойствието ми завинаги.
Жрецът, обаче продължаваше да му говори все едно аз на бях там:
- Не забравяй, че Мардук, планетата-беглец не спазва никакви ама никакви зададени периметри и дори започна да се върти в орбита, обратна на останалите планети.В момента е на 70 светлинни години от Земята в съзвездието Северен кръст.
- Очакват го!- категорично отвърна Антъни, сякаш говореше от наше име
- Как, откъде знаят?
- Нарекли са я Нибиру и са я засекли когато е влизала в Слънчевата им система. Знаят също, че е причинила потопа преди 13 000 години
- Кой им го каза?
- Шумерците.....
- За изкуственото Слънце разбрах, но как са се видоизменили сезоните за подземните цивилизации?
- Останали са вечни в представите им.- отговори кратко той
- В смисъл?
- Не забравяй, че и много преди тази цивилизация е имало безсмъртни.
- Вероятно, това са били боговете?- напирах с въпросите си, за да ми даде по-обширна информация.
- И за това има обяснение. Земята обикаля около Слънцето за една година, а последните планети в слънчевата ви система обикалят за 7000 години и поради този факт съществата им са наистина безсмъртни спрямо вас.
- Дали отново идва времето за мощен катаклизъм?
- Не, но ще се срещнете с друга цивилизация.
Изведнъж Антъни се сепна при наблюдаването на залеза. Последните червени отблясъци на слънчевите лъчи явно го провокираха за нещо и каза:
- Странно, някой здравата се е потрудил върху Слънчевата система- отсече той. В следващият момент започна да търси информация в мрежата.
- Не те разбирам- казах тихо до него, но той не ме слушаше и продължаваше да си прави заключения.
- Направил я е така, че да наподопява нашата..
- Вашата?
- Слънцето не би могло да се превърне от червен гигант в искрящо жълто тяло.- продължаваше да се чуди той
- Но, то е едно и също. Вие сигурно го виждате по различен начин, ако сте по-близо до него.
- Ние имаме друго Слънце, но пък има голямо сходство между планетите, макар че планетарната ни подредба е различна.
- Колко са вашите планети?- попитах нетърпеливо, защото любопитството ми вече преминаваше всякакви граници.
- Петнадесет. Виж, сега ще ти ги покажа.
Антъни включи системата си за надзор и постави ръка върху монитора за снемане на пръстовите отпечатъци. Главният му навигатор разпозна кода за достъп и го пусна в системата. " Добре дошли в Сигма инверпректор. Какво желаете?" " Дайте видимост на червения Гигант и спътниците около него!", нареждаше Антъни и сякаш се готвеше за една дълга планетарна разходка в Космоса.
- Ето планетарната ни карта.- сочеше към екрана той, където беше скенирана тяхната слънчева система.
- Какво е това?
- Другата слънчева система.
- Но..
- Разположена приблизително, като вашата.
- Но..
- Двете си приличат, като цяло, нали?
- Има една подробност- казах прибързано, като се вглеждах в картата
- Кажи..
- По форма горе-долу си приличат, но Земята е четвъртата при вас, докато тук в нашата слънчева система е трета подред.
Той се наведе да сравнява двете карти. Меркурий, Венера почти съвпадаха, но останалите бяха тук таме разбъркани. Третата им планета забележително напомняше на нашия Марс, само че ги нямаше луните и контурите на пясъчните морета.
- Третата е ...
- Коя е третата?
- Това е Тиамат- промълви тихо Антъни.
- Какво е Тиамат.
- Другата "Земя"!
- Тогава къде й е Луната?Като казах това и аз се надвесих още по-близо над картите. Странно, тяхната Луна, доста наподобяваща планетата Земя, но обикаляше в орбита около четвъртата им планета. Според данните изнесени отдолу ми се струваше, че това е Марс, по-точно свят с маса като на Юпитер, но много по-висока температура, отколкото би трябвало да бъде. Като се имаше и впредвид разстоянието на планетата до първичното светило би трябвало да бълва инфрачервена радиация в огромни размери, а освен това имаше данни за цяла гама от смъртоносни лъчения.
- Луната обикаля около четвъртата планета- Марс.
- Но, около Марс няма Луна.Това би трябвало да е Земята.
- Но.защо сте я преместили и къде е нейната Луна?
- Как така нейната Луна.
- Ами, тази Луна е друга, тя е по-голяма от Земята- тревожно започнах да съпоставям данните.
- Сигурно вашите орбити са били променени, когато Земята е била преместена в трета позиция в във вашата Слънчева система.
- Ако това е Земята, а дали самите ние не сме били преместени на друга планета.
- И това е вариант, но нямам данни.
- А какво ще кажеш за вашата планета, която е сложена на мястото й , която прилича на Марс?
- Маканба?
- Така ли се нарича? Възможно ли е да е еволюирала толкова бързо?
- Не.
- А защо не мога да открия вашо копие на нашия Юпитер?
- Копие??
- Съответствие на тази планета.
- При вас липсват някои от нашите, но това е нормално явление.
- Защо?
- Някои от тях са невидими.
Петата планета беше съвършено непознат, леден гигант, носещ се, като пиян в изкривена орбита, която пък започваше от орбитата на Юпитер и достигаше тази на шестата планета. В момента тя беше съвсем близо до Юпитер.
- Вашата система може да е много по-млада от Слънчевата - заподозрях аз
- Защо мислиш, че точно вашата е Слънчевата?
- Така сме я нарекли, затова.
- Тя е само експеримент, значи остава да е временна.
- А, тези изкривени орбити на петата ви планета не говорят ли за недоразвитост и недоусъвършенстваност?
- Орбитата на Юкер не е елипсовидна, като във вашата система, защото е под влияние на вълновите ефекти. Юпитероподобната планета е гореща защото се е кондензирала наскоро от планетарна мъглявина. Звездата също гори твърде неравномерно и безкрайно.
- А, защо тогава третата ви планета доста напомняше Марс?
- Повтарям пак. Това е другата Земя. Наричаме я
Тиамат.
- Да сравним тогава шестата.Шестата планета приличаше на примигваща светла топка.
- Няма такива знаци. Така ти се струва.
- Тогава защо така се вижда.Какво става там?
- Всеки момент ще изчезне в черната дупка.
- Ама как така ще изчезва.
- За да се появи след интервал от време..след много много години отново.
- Както при нас Нибиру?
- Тя се нарича Мардук.Защо я наричате Нибиру?
. Седмата е Сатурн- усмихнах се, след като я познах.
От планетата беше обвита в бял дим и сякаш издигаше пушек. Бялата пушилка, като сянка бавно се въртеше зад пръстените, най-вътрешният от които бе почти прозрачен.
- Сатурн?
- Това е нашата Сигмус- обяви той.
- Мисля, че невероятно много прилича на Сатурн, но има и различия.
- Казвай ги!
- Пръстените се въртят на паузи и са като пумпали, които си променят цветовете.
- Интересно ли ти е?
- Страхотно красиви са, да.
- Радвам се, че ги забеляза.
- И имате много повече цветове от нас.
- Сложно ли ти е да ги приемеш?
- Не, красиви са!
- Като непознато докосване със светлината е нормално.
- Това беше Сигмус. А къде е Уран?
- Уран? При нас е Урвел, а той е изчезнал за кратък диапазон от 333 светлинни години.
- Няма го и неговия спътник,
- Какво е пък това?
- Той би трябвало да е по-голям дори от Меркурий
- Нашият Урвел няма спътник
- А кой е този газов гигант, по-масивен от нашия Нептун?
- Познай!Има такова подобно име при вас.
- Не мога...
- Казва се Нерон и обикаля в наклонена орбита около Слънцето.
- В наклонена?
- И е толкова горещ, че би могъл да изпари част от атмосферата на Венера. Но Меркурий.....
- Да не би да е сегашното ни СЛЪНЦЕ
- Най-после! Разбра ме!
- Кой го е променил?- продължавах да питам нетърпеливо.
- Не са го променили, същото си е!
- А кой е преместил Земята?
- Абсолютите преместиха Земята защото Слънцето е стана твърде горещо за вас.- започна да ми обяснява бавно Антъни.
- Значи след време, за да спасят човешкият род пак ше я преместят?
- Вероятно.
- И как ще стане това?
- С монтиране на термоядрени двигатели на северния полюс, които ще заредят планетата ви с венерианска атмосфера.
- Няма ли да настане втори потоп.
- Няма......Вече имаме енергийни сонди, които ще изпомпят излишъка от водата.
- А, няма ли да се разкъса Земната повърхност на безброй малки късове?
- Ще е следим, за да не се случи разпадането й.
- Вследствие тази ядрена реакция отдолу ще избие ли магма?
- Този път не. Изпомпали сме я!
- Всичко е много объркано. Онова, което ми показа, беше Марс, това тук е Сатурн, а ей там е Земята. Урвел го няма, Нибиру не е вашата Мърдок. Сатурн е друг. Погледни! - сочех картата аз
- Зная какво преживяваш! - Антъни звучеше много загрижено, но аз не можех да се успокоя.
- Океанът вероятно се е отдръпнал. Може би, когато са преместили Земята, атмосферата е загубила няколко мегатона водна пара и.......
Изведнъж алармата в системата се включи. Чу се гласът на жрецът ва Върховният Абсолют:
- Антъни, ти не можеш да противоречиш на заложените в теб теории!
- Не мисля така- чух да отговаря съответно той
- Какво би станало, ако те оставим да прекараш в ергосферата на тази експериментна черната дупка по-дълго, отколкото предполагаш?
- Това вие решавате, не аз!
- Възможно е, да речем за един милион години да те изоставим тук за наказание.
- За един милион години бих могъл да им съдействам, така че Слънцето да се превърне в червен гигант.
- Глупости. Няма да имаш този шанс, връщаме те при нас.
- Знаете, че е лесно. Направете го!
- За какво намекваш?Ти наруши правилата в Системата?
- Вие пък нарушихте първоначалният Генезис, първичното начало.
- Това не не би трябвало да те вълнува. От кога изпитваш такива различни чувства на ....
- Случи се по време на мисията ми.
- Когато променихме орбитите на Уран и Нептун не знаехме, че се намесваме в първичното начало и не подозирахме изчезването на динозаврите.
- Убедихте се, че дори след преместването на Земята, земните оцеляха и еволюираха.
Споменаването за гибелта на динозаврите наруши спокойствието ми завинаги.
Жрецът, обаче продължаваше да му говори все едно аз на бях там:
- Не забравяй, че Мардук, планетата-беглец не спазва никакви ама никакви зададени периметри и дори започна да се върти в орбита, обратна на останалите планети.В момента е на 70 светлинни години от Земята в съзвездието Северен кръст.
- Очакват го!- категорично отвърна Антъни, сякаш говореше от наше име
- Как, откъде знаят?
- Нарекли са я Нибиру и са я засекли когато е влизала в Слънчевата им система. Знаят също, че е причинила потопа преди 13 000 години
- Кой им го каза?
- Шумерците.....
Не може да бъде дефинирано /12/
Трудно ми беше да си представя миналото на планетата си и не можех да прогнозирам нейното бъдеще, след като самата аз нямах планове занапред. Надявам се поне светът, който ще ме заобикаля да не е толкова хаотичен и объркан и постепенно да стане по-подреден и по-добронамерен. Можеше да се почувствам господар на настоящето си само ако знаех какво ми кроеше бъдещето.
- И така преди тридесет хиляди години на вашата планета имаше ядрена катастрофа.- стресна ме гласът на Антъни, който продължи:
- Вие, съвременните хора, сте потомци на мутантите, появили се в резултат на нея.
- Не сме мутанти. Не е възможно!- възпротивих се аз
- По цялата планета има белези, оставени от ядрена война.
- Белези?
- Гигантските кратери по цялата планета. Мощните взривове разместиха земните пластове и промениха скоросттта на въртене на Земята около нейната ос и в резултат на което се получиха гигантски водовъртежи. Те пък от своя страна ускориха въртенето и по този начин намалиха денонощието на 24 часа.
- За какво намекваш?- прекъснах го бързо аз
- Човешките същества мутираха, като се приспособиха към друг начин на живот. Оцеляха тези, които останаха под земята и под водата.
- Не е възможно само те да са оцеляли- почнах да защитавам своевременно човешкия род, като бях готова да давам примери.
- Приеми истината.
- Това са подземни цивилизации и ние не произхождаме от тях
-Толкова лесно ли се отказваш?
Антъни едва се сдържаше да не забие юмрук в Земята. Всеки път, когато споменеше и думата " Цивилизация" напрежението се изостряше до краен предел.
- Никак не е лесно да си обясня фактите, поднесени от теб!
- Тогава защо не се вслушаш в своята интуиция?
- Защото тази интуиция не е моя! Напъха ми я самия ти и в края на краищата не мога да я приема!
Антъни ме погледна много внимателно, преди да продължи:
- Ами ако в края на краищата говори твоята собствена съвест?
- Че как би могла без мен да го прави?
- Чудя се какви примери да ти дам, но ето един от тях "Тутанкамон".
- И какво за него?
- Той е жив!
- О,не!
- Погледни го и никога повече не възразявай. Мониторът присветна и показа на екрана си фигурата на необикновенното момче. То все още беше младо и неудържимо привлекателно. Енергийните системи поддържаха възрастта му и го подготвяха за излизането в новия свят.
- Вашата хибернационна камера може да го съхранява векове?
- Да! И ще го събуди точно след двеста години. Забрави ли, че кралската камера има ефект?
- Но, той не спи.
- В хибернационен сън е.
- Но, как е възможно. Мумията е била повредена при отварянето на саркофага. Разпаднала се е на тринадесет части.
- Това беше само външната му обвивка. Той е жив.
- Какво значи това?
- Намира се много дълбоко във вътрешността на Земята в прегръдките на Шамбала. Там има друга древна цивилизация.
- Но как са го пренесли толкова надълбоко?
- Подземният град се намира точно под Долината на Кралете, а до него може да се влезе и от много други континенти.
- През тунелите ли?
- Вие, земните им казвате тунели. А това са просто канали, захранващи се с енергия от земната ос.
- С вибрации?
- Всички пещери имат такъв таен канал. Това са подземните шахти и те водят към вътрешността.
- Мислех, че мъртвите фараони се отправят към звездите и затова са били върховете на пирамидите пресечени.
- Някои се отправиха и за там. Други спят дълбоко още в подземните недра.
- Обясни ми защо живеят затрупани?
- Та там е кухина, не са затрупани, нито затворени.
- Говориш ми за неща, които съществуват в приказките, като за долния и горния свят.
- Да..
- Но защо са под земята?
- Тази цивилизация е дошла от друга слънчева система. След като поживели на повърхността, те открили, че под влиянието на слънцето остаряват преждевременно и затова се скрили под земята. -
- Безсмъртни ли са?
- Не бих казал, но е свръх развита цивилизация, владееща технологии, непознати за вас. Те са с голяма продължителност на живота.
- Средно колко години е продължителността им.
- 700 години, които съответстват на вашата средна продължителност от 70 години.
- Невероятно?
- И са предхождали с около милион години появата на хомо сапиенса.
- Не мога да повярвам. Какво ги придържа към плоскостта, на която са стъпали, ако не е земното притегляне.
- Центробежната сила, получавана при въртенето на планетата.
- Имат ли ден и нощ?
- Тези илюзии се създават от въртящо се централно слънце, което е наполовина светло, наполовина тъмно.
- А, как пречистват въздуха в кухото си пространство.
- С вентилационни тръби, разположени на много нива.
- А, как се справят с водоизточниците?
- Има естествени подземни реки.
- Всъщност защо са под Земята.
- За да оцелеят по-дълго.
- И все пак не са безсмъртни.
- 700 години са им достатъчни на първо време.
- На първо време? А, след това?
- След това ще минат във второ ниво.
- И след още 700 години в трето, така ли?
Антъни се смееше на глас и за да се измъкне от отговора смени темата, като подхвърли:
- Хитлер също е жив.
- О, стига глупости!
- Истина е. Той не се самоуби в бункера. Избяга по таен тунел и се настани в тайнствения подземен свят.
Както и...
- Спри!!!
- И така преди тридесет хиляди години на вашата планета имаше ядрена катастрофа.- стресна ме гласът на Антъни, който продължи:
- Вие, съвременните хора, сте потомци на мутантите, появили се в резултат на нея.
- Не сме мутанти. Не е възможно!- възпротивих се аз
- По цялата планета има белези, оставени от ядрена война.
- Белези?
- Гигантските кратери по цялата планета. Мощните взривове разместиха земните пластове и промениха скоросттта на въртене на Земята около нейната ос и в резултат на което се получиха гигантски водовъртежи. Те пък от своя страна ускориха въртенето и по този начин намалиха денонощието на 24 часа.
- За какво намекваш?- прекъснах го бързо аз
- Човешките същества мутираха, като се приспособиха към друг начин на живот. Оцеляха тези, които останаха под земята и под водата.
- Не е възможно само те да са оцеляли- почнах да защитавам своевременно човешкия род, като бях готова да давам примери.
- Приеми истината.
- Това са подземни цивилизации и ние не произхождаме от тях
-Толкова лесно ли се отказваш?
Антъни едва се сдържаше да не забие юмрук в Земята. Всеки път, когато споменеше и думата " Цивилизация" напрежението се изостряше до краен предел.
- Никак не е лесно да си обясня фактите, поднесени от теб!
- Тогава защо не се вслушаш в своята интуиция?
- Защото тази интуиция не е моя! Напъха ми я самия ти и в края на краищата не мога да я приема!
Антъни ме погледна много внимателно, преди да продължи:
- Ами ако в края на краищата говори твоята собствена съвест?
- Че как би могла без мен да го прави?
- Чудя се какви примери да ти дам, но ето един от тях "Тутанкамон".
- И какво за него?
- Той е жив!
- О,не!
- Погледни го и никога повече не възразявай. Мониторът присветна и показа на екрана си фигурата на необикновенното момче. То все още беше младо и неудържимо привлекателно. Енергийните системи поддържаха възрастта му и го подготвяха за излизането в новия свят.
- Вашата хибернационна камера може да го съхранява векове?
- Да! И ще го събуди точно след двеста години. Забрави ли, че кралската камера има ефект?
- Но, той не спи.
- В хибернационен сън е.
- Но, как е възможно. Мумията е била повредена при отварянето на саркофага. Разпаднала се е на тринадесет части.
- Това беше само външната му обвивка. Той е жив.
- Какво значи това?
- Намира се много дълбоко във вътрешността на Земята в прегръдките на Шамбала. Там има друга древна цивилизация.
- Но как са го пренесли толкова надълбоко?
- Подземният град се намира точно под Долината на Кралете, а до него може да се влезе и от много други континенти.
- През тунелите ли?
- Вие, земните им казвате тунели. А това са просто канали, захранващи се с енергия от земната ос.
- С вибрации?
- Всички пещери имат такъв таен канал. Това са подземните шахти и те водят към вътрешността.
- Мислех, че мъртвите фараони се отправят към звездите и затова са били върховете на пирамидите пресечени.
- Някои се отправиха и за там. Други спят дълбоко още в подземните недра.
- Обясни ми защо живеят затрупани?
- Та там е кухина, не са затрупани, нито затворени.
- Говориш ми за неща, които съществуват в приказките, като за долния и горния свят.
- Да..
- Но защо са под земята?
- Тази цивилизация е дошла от друга слънчева система. След като поживели на повърхността, те открили, че под влиянието на слънцето остаряват преждевременно и затова се скрили под земята. -
- Безсмъртни ли са?
- Не бих казал, но е свръх развита цивилизация, владееща технологии, непознати за вас. Те са с голяма продължителност на живота.
- Средно колко години е продължителността им.
- 700 години, които съответстват на вашата средна продължителност от 70 години.
- Невероятно?
- И са предхождали с около милион години появата на хомо сапиенса.
- Не мога да повярвам. Какво ги придържа към плоскостта, на която са стъпали, ако не е земното притегляне.
- Центробежната сила, получавана при въртенето на планетата.
- Имат ли ден и нощ?
- Тези илюзии се създават от въртящо се централно слънце, което е наполовина светло, наполовина тъмно.
- А, как пречистват въздуха в кухото си пространство.
- С вентилационни тръби, разположени на много нива.
- А, как се справят с водоизточниците?
- Има естествени подземни реки.
- Всъщност защо са под Земята.
- За да оцелеят по-дълго.
- И все пак не са безсмъртни.
- 700 години са им достатъчни на първо време.
- На първо време? А, след това?
- След това ще минат във второ ниво.
- И след още 700 години в трето, така ли?
Антъни се смееше на глас и за да се измъкне от отговора смени темата, като подхвърли:
- Хитлер също е жив.
- О, стига глупости!
- Истина е. Той не се самоуби в бункера. Избяга по таен тунел и се настани в тайнствения подземен свят.
Както и...
- Спри!!!
10 март 2012, събота
Не може да бъде дефинирано /11/
Колко много неща имаше да научавам за древните египтяни, както и за всички древни цивилизации и вече се убеждавах, че те не са били сами, когато са създавали своите чудеса на природата. Отдавна нямах вяра на съвременниците за древната история, която беше поднесена от някакви обособени кръгове историци и имах своя теория за тяхното минало. Приемах по свой начин фактите, че древните са се срещали с развити цивилизации, посещавали тогава Земята и от тях са научили много непознати за нас неща. Внезапно гласът на Антъни ме извади от това замислено състояние и ме върна в действителността:
- Интересува ли те, защо историята на Египет започва със смъртта на едно необикновенно момче
и защо единственно в тази страна все още има скрити чудеса, които не са разбулени и до ден днешен?
Изглежда Антъни ме проучваше с въпросите си и нарочно събуждаше любопитството ми и през нощта. Той самият не можеше да спи, в неговия свят нямаше време и нямаше ден и нощ, така че съня беше непознато състояние за телата им. Все се чудех докога ще издържи на този си режим, все пак тук беше Земята, а не неговият Абсолют.
- Защо да е било необикновенно?- започнах да отправям последователно въпроси аз.
- Ехнатон, баща му беше наследник на пришълци от Сириус.
- Нима пришълци от Сириус са се разхождали на земята по онова време?
- Много е дълго за обясняване. Тази цивилизация се занимаваше тогава с изкуствено оплождане, внедрявайки в човешки яйцеклетки своя генетичен материал. Самият фараон обичаше често да повтаря по онова време следната фраза "Роден, за да живее дълго", чрез която намекваше за своята нетленност.
- И по какво се различаваше от земните хора?
- Ехнатион ли?
- Да.
- Имаше издължено лице със змийско изражение и яйцевиден череп. Пръстите на ръцете и краката също бяха различни и имаха форма на плавници.
- А, момчето и то ли беше различно?- продължавах аз
- Момчето, беше фараон на Египет преди три хиляди години, наричаше се Тутанкамон.
- Не беше ли починал много млад от някаква мистериозна смърт?
- Защо да е мистериозна? Неочакваната му смърт съкруши населението на Египет.
- Какво се е случило тогава, че е всичко е забулено с такава тайнственност?
- Тутанкамон загина по време на полет.
- Полет ли, едва ли по онова време е имало летящи устройства?
- Имаше и още как, а той умря при падане от голяма височина. Употребата на самолети, кристали и огнеупорни камъни са използувани по онова време за енергия.
- По онова време е имало самолети?
- В сравнение със сегашните са неподозирано леки, по-бързи и много по-усъвършенствани.
- Странно и египтяните са знаели за причината на смъртта му?
- Естественно! Ритуалът, обаче се извърши на тъмно.
- Защо на тъмно?
- Никой не трябваше да знае къде ще се полага тялото, за да има вечен покой.
- Но, нали...
- Не е било погребано в пирамидата в долината на Кралете, а е било....
- Скрито?
- Да!
- Къде?
- На петстотин километра южно от великите пирамиди, отвъд Нил.
- Но, там е пустиня.
- Там в пустинният лабиринт от долини, засенчени от нещо, като сянка на естествена пирамида, където никой земен не трябва да идва.
- Но и там...
- Именно от там извира и Нил.
- Какво..
- Тайната на великата река е била неразгадаема мистерия, но за древните египтяни, изворът е бил ясен: Нил извирал от царството на боговете.
- Но, това са митове!
- Без Нил, Египет щеше да е една голяма пустиня и нямаше да е подходящ за своята велика цивилизация.
- Какво са правили в древни времена с това огромно количество вода?
- Това количество е слизало е в долините и е било богато на редки минерални примеси, които обогатявали умственно цивилизацията.
- И затова ли египтяните са успели да еволюират по-бързо с умствената дейност.
- Умственна дейност?
- Нали първи те са получили познания по астрономия, математика, география.
- Познания се получават след изучаване или проучване. А, те какво са проучвали?
- Ами, да. Те са наблюдавали небето, проучвали са звездите и така са открили годишните времена, дали са ни двайсет и четири-часовия ден и триста шейсет и пет-дневната година.
- Не са откриватели. На тях първо им го казаха- възмущаваше се Антъни
- Кои им го казаха?- смаях се аз
- Абсолютите, онази върховна власт и затова за тях фараона е бил вечен и са му дали абсолютната власт, за да изгради изключително силна империя.
Древните виждаха във формите на пирамидите връзка между земята и небето.
- И затова са им помогнали да ги направят.- поклатих глава аз
- О, не! Тези вградени огромни каменни блокове не могат да се вмъкнат, даже и с чужда помощ. Мислиш ли, че са местени от хора?
- Ако е имало специални устройства, за които още не знаем, може.
- Това са камъни по педесет тона, за каква техника говориш?
- Използвали са умовете си.
- Висшето познание им е помогнало. Висшия Абсолют, но като им е предоставил новите същества " великаните".
- Как биха могли да въздействат на същество без развита умственна дейност?
- С телепортираща мисъл.
- И мисълта ли се телепортира?
- Виж, всички пирамиди в Гиза са в идеална права линия с някои звезди и няма как тогавашните хора да са имали такива познания. В основите на пирамидите са спазени перфектни мерки и ъгли, точно изчислени за височината, която са искали да достигнат. Това говори за познания по геометрия и математика. И най-накрая, трябва да качиш тези огромни камъни горе и трябва да ги сложиш да паснат идеално. Това говори за познания, невероятни познания в инженерството и организацията.
-- Да предположим, че си прав, но гробницата на Тутанкамон е деяние на земните хора.
- Да, на 26.11.1922 година телепортирахме мисъл на Хауърд Картър и той най-после след шестгодишно усилено търсене стигна до стената на....
- Кралската зала?
- И от там започнаха проклятията за човешкия род.
- Какви проклятия?
- Лорд Карнарвън умря от заразно ухапване на комар, пет месеца след като гробницата на Тутанкамон била отворена......
Появиха се много нови болести, с които не може да се справи медицината ви.За египтяните смъртта не е била край, но сегашните земни не мислят вече така.
- Да, за тях е била началото на едно велико пътуване през вечността, а за нас си остава загадка в безкрайността.
- Ако знаехте колко много пирамиди има още под Земята и колко още неща има да откривате.
- Под Земята?
- Много надълбоко и само ако взривите тунелите, ще се покажат върховете им на повърхността, но това пък крие други рискове за човешкия род.
- Какви?
- Няма да можете да неутрализирате смъртоносните изпарения и ще загинете.
- Но как е възможно тогавашната цивилизация да е съумявала да неутрализира тези вредни изпарения. Това, означава, че...
- Била е много по- развита от вашата цивилизация. Имало е климатична пречиствателна инсталация, с която се е справяла с вредните газове, също и безвъздушни цилиндрични лампи,а това са тръби от кристал, светещи през нощта. Да не говорим за електрическото им оръжие.
- Имали са електрическо оръжие?
- Да, това са пушки, използващи електричеството като задвижваща сила.
- И какво друго интересно е имало?
- Много неща...
- Спомени още някое поне.
- Монорелсов транспорт; водни генератори, аа това са съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата и...- Антъни се уморяваше от въпросите ми и се опитваше да бъде кратък.
- И какво?
- Може да не са ви познати още тези устройства- вайликсите.
- Какво е това?
- Въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването.
- Много сме назад от тях...
- Да и още нямате подводни градове, а те имаха!
Аз също се чувствах ужасно уморена от цялата тази информация. Замислих се за всичките тези изобретения, за които още не ни е идвало на ум, когато Антъни изведнъж изтърси:
-Тутанкамон принадлежи към генетична група, известна, като R1b1a2, към която принадлежат и половината мъже в Европа.
- Тоест всички те имат общи предци?
- Интересува ли те, защо историята на Египет започва със смъртта на едно необикновенно момче
и защо единственно в тази страна все още има скрити чудеса, които не са разбулени и до ден днешен?
Изглежда Антъни ме проучваше с въпросите си и нарочно събуждаше любопитството ми и през нощта. Той самият не можеше да спи, в неговия свят нямаше време и нямаше ден и нощ, така че съня беше непознато състояние за телата им. Все се чудех докога ще издържи на този си режим, все пак тук беше Земята, а не неговият Абсолют.
- Защо да е било необикновенно?- започнах да отправям последователно въпроси аз.
- Ехнатон, баща му беше наследник на пришълци от Сириус.
- Нима пришълци от Сириус са се разхождали на земята по онова време?
- Много е дълго за обясняване. Тази цивилизация се занимаваше тогава с изкуствено оплождане, внедрявайки в човешки яйцеклетки своя генетичен материал. Самият фараон обичаше често да повтаря по онова време следната фраза "Роден, за да живее дълго", чрез която намекваше за своята нетленност.
- И по какво се различаваше от земните хора?
- Ехнатион ли?
- Да.
- Имаше издължено лице със змийско изражение и яйцевиден череп. Пръстите на ръцете и краката също бяха различни и имаха форма на плавници.
- А, момчето и то ли беше различно?- продължавах аз
- Момчето, беше фараон на Египет преди три хиляди години, наричаше се Тутанкамон.
- Не беше ли починал много млад от някаква мистериозна смърт?
- Защо да е мистериозна? Неочакваната му смърт съкруши населението на Египет.
- Какво се е случило тогава, че е всичко е забулено с такава тайнственност?
- Тутанкамон загина по време на полет.
- Полет ли, едва ли по онова време е имало летящи устройства?
- Имаше и още как, а той умря при падане от голяма височина. Употребата на самолети, кристали и огнеупорни камъни са използувани по онова време за енергия.
- По онова време е имало самолети?
- В сравнение със сегашните са неподозирано леки, по-бързи и много по-усъвършенствани.
- Странно и египтяните са знаели за причината на смъртта му?
- Естественно! Ритуалът, обаче се извърши на тъмно.
- Защо на тъмно?
- Никой не трябваше да знае къде ще се полага тялото, за да има вечен покой.
- Но, нали...
- Не е било погребано в пирамидата в долината на Кралете, а е било....
- Скрито?
- Да!
- Къде?
- На петстотин километра южно от великите пирамиди, отвъд Нил.
- Но, там е пустиня.
- Там в пустинният лабиринт от долини, засенчени от нещо, като сянка на естествена пирамида, където никой земен не трябва да идва.
- Но и там...
- Именно от там извира и Нил.
- Какво..
- Тайната на великата река е била неразгадаема мистерия, но за древните египтяни, изворът е бил ясен: Нил извирал от царството на боговете.
- Но, това са митове!
- Без Нил, Египет щеше да е една голяма пустиня и нямаше да е подходящ за своята велика цивилизация.
- Какво са правили в древни времена с това огромно количество вода?
- Това количество е слизало е в долините и е било богато на редки минерални примеси, които обогатявали умственно цивилизацията.
- И затова ли египтяните са успели да еволюират по-бързо с умствената дейност.
- Умственна дейност?
- Нали първи те са получили познания по астрономия, математика, география.
- Познания се получават след изучаване или проучване. А, те какво са проучвали?
- Ами, да. Те са наблюдавали небето, проучвали са звездите и така са открили годишните времена, дали са ни двайсет и четири-часовия ден и триста шейсет и пет-дневната година.
- Не са откриватели. На тях първо им го казаха- възмущаваше се Антъни
- Кои им го казаха?- смаях се аз
- Абсолютите, онази върховна власт и затова за тях фараона е бил вечен и са му дали абсолютната власт, за да изгради изключително силна империя.
Древните виждаха във формите на пирамидите връзка между земята и небето.
- И затова са им помогнали да ги направят.- поклатих глава аз
- О, не! Тези вградени огромни каменни блокове не могат да се вмъкнат, даже и с чужда помощ. Мислиш ли, че са местени от хора?
- Ако е имало специални устройства, за които още не знаем, може.
- Това са камъни по педесет тона, за каква техника говориш?
- Използвали са умовете си.
- Висшето познание им е помогнало. Висшия Абсолют, но като им е предоставил новите същества " великаните".
- Как биха могли да въздействат на същество без развита умственна дейност?
- С телепортираща мисъл.
- И мисълта ли се телепортира?
- Виж, всички пирамиди в Гиза са в идеална права линия с някои звезди и няма как тогавашните хора да са имали такива познания. В основите на пирамидите са спазени перфектни мерки и ъгли, точно изчислени за височината, която са искали да достигнат. Това говори за познания по геометрия и математика. И най-накрая, трябва да качиш тези огромни камъни горе и трябва да ги сложиш да паснат идеално. Това говори за познания, невероятни познания в инженерството и организацията.
-- Да предположим, че си прав, но гробницата на Тутанкамон е деяние на земните хора.
- Да, на 26.11.1922 година телепортирахме мисъл на Хауърд Картър и той най-после след шестгодишно усилено търсене стигна до стената на....
- Кралската зала?
- И от там започнаха проклятията за човешкия род.
- Какви проклятия?
- Лорд Карнарвън умря от заразно ухапване на комар, пет месеца след като гробницата на Тутанкамон била отворена......
Появиха се много нови болести, с които не може да се справи медицината ви.За египтяните смъртта не е била край, но сегашните земни не мислят вече така.
- Да, за тях е била началото на едно велико пътуване през вечността, а за нас си остава загадка в безкрайността.
- Ако знаехте колко много пирамиди има още под Земята и колко още неща има да откривате.
- Под Земята?
- Много надълбоко и само ако взривите тунелите, ще се покажат върховете им на повърхността, но това пък крие други рискове за човешкия род.
- Какви?
- Няма да можете да неутрализирате смъртоносните изпарения и ще загинете.
- Но как е възможно тогавашната цивилизация да е съумявала да неутрализира тези вредни изпарения. Това, означава, че...
- Била е много по- развита от вашата цивилизация. Имало е климатична пречиствателна инсталация, с която се е справяла с вредните газове, също и безвъздушни цилиндрични лампи,а това са тръби от кристал, светещи през нощта. Да не говорим за електрическото им оръжие.
- Имали са електрическо оръжие?
- Да, това са пушки, използващи електричеството като задвижваща сила.
- И какво друго интересно е имало?
- Много неща...
- Спомени още някое поне.
- Монорелсов транспорт; водни генератори, аа това са съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата и...- Антъни се уморяваше от въпросите ми и се опитваше да бъде кратък.
- И какво?
- Може да не са ви познати още тези устройства- вайликсите.
- Какво е това?
- Въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването.
- Много сме назад от тях...
- Да и още нямате подводни градове, а те имаха!
Аз също се чувствах ужасно уморена от цялата тази информация. Замислих се за всичките тези изобретения, за които още не ни е идвало на ум, когато Антъни изведнъж изтърси:
-Тутанкамон принадлежи към генетична група, известна, като R1b1a2, към която принадлежат и половината мъже в Европа.
- Тоест всички те имат общи предци?
08 март 2012, четвъртък
Не може да бъде дефинирано /10/
За двеста години вероятно нито едно друго същество не беше преживявало това, което преживяваше Антъни.
- Да не мислиш, че пирамидите са гробници на фараоните?- подхвърли насмешливо той. Това са енергийни центрове с площадки за телепортация.
- Искаш да кажеш, че Фараоните са имали телепортиращо устройство?
- Всяка една пирамида има пресечен връх, на който е монтирана по една кабина и това не е случайно.
- Пирамидата на Хуфу не е с пресечен връх- възразих бързо аз
- Напротив и тя е, но не се забелязва отвън.
- Но как за толкова много години никой учен или изследовател не е установил това?
- Струва ми се, че тези обекти са с въздушно кондициране и енергията отвътре не позволява проникването на живо човешко същество.
- Не вярвам!.- поклатих категорично глава аз.
- Тогава ще ти го докажа. Спускам се в голямата хеопсова пирамида.
- Но.....
- Ти оставаш тук, защото си човешко същество, но ще наблюдаваш всичко на монитора, а аз ще ти предавам със сензорния датчик.
Докато говореше, Антъни изчезна.Погледнах екрана си и наистина го видях. Намираше се на върха на пирамидата и нямаше нужда от време, нито от напрягане, за да се спусне във вътрешността й. Беше задал параметрите си за приземяване и беше сигурен, че ще достигне дъното точно на определеното място. Когато се освободи от енергийното си завихряне скочи на повърхността, усети, че под него почвата се рони и се разпада в дълбочина.
- Тунели?- чух го да си казва на глас.
Оглеждаше се наколо, сякаш търсеше нещо конкретно. Все още не знаеше в кой от коридорите се намираше и къде точно е изхода. В последният момент видя саркофага и разбра, че е в кралската камера.
- Ето я тази прочута погребална зала.- въздъхна той.
Беше се спуснал точно в тази секция, до която водеха много коридори от всички посоки, които не бяха хоризонтални, нито вертикални, а под специален наклон 51 градуса. Всичко това му напомняше за тронна кралска зала. Изведнъж се сепна, саркофага не беше покрит и капака липсваше.
- Виждаш ли, отворен е. Саркофагът е една от по-големите мистерии на пирамидата, защото е без йероглифни надписи. Човек ще си помисли, че фараонът се е мушнал в саркофага някак инкогнито- смееше се Антъни.
- Хуфу се е славел с много лошо име преживе, но въпреки лошата му репутация Хуфу е бил третиран като божество и от последвалите го фараони и жреци. - припомнях му историята аз.
- Хей, но защо хем са го обожавали, хем са го натикали в такъв странен саркофаг? И къде му е капакът?
- Какво е странното на саркофага. Може би е бил без капак, макар, че не вярвам жреците да са допуснали това.
- Да предположим, че са крадци, но как могат те да измъкнат плоча, по-голяма от тунела, през който се влиза в камерата?
- Може би саркофага е направен преди погребението на фараона и преди самата пирамида.
- Да не би да намекваш, че е направен от земни, които и идея си нямат от гранитни и метални сплави?
- Това вероятно означава, че тези девет гранитни блока с обща тежина над 400 т са спуснати от друга цивилизация.
- Едва ли е оптимистично обяснението, че тук има камери, които служат за амортисьори и облекчават напрежението.
Явно ни предстоеше да спорим и дълго нямаше да стигнем до едно мнение. Въпросите за конструкцията на пирамидите отдавна напираха в мен и ето, че чак сега можех да се уверя със собствените си очи. Между другото оглеждах каменната конструкция на пирамидата отвътре, която имаше пет стени- четири видими и една невидима. Невидимата беше всъщност основата, която представляваше конус, обърнат надолу. Бях чела, че входове липсват и все си задавах въпроса как са влезли там траурните шествия и как са оставили всички тези богатства. Изглеждаше, че този вид врати са само една маскировка или са били просто големи каменни блокове, които са издърпвани с механизми отвътре и това навяваше на мисълта, че входът може да се отвори само отвътре. Изходът е пасвал идеално с другите блокове и било невъзможно да се заподозре, че съществува. Сега когато чух Антъни да споменава тунели се усъмних, че може би е имало изход и то точно в тези тунели, в които може би е пропаднал и пръстта го беше заринала отдавна, но все още не беше трамбован и утъпкан. Вътрешността на пирамидата изглеждаше сякаш не е била използвана хиляда светлинни години
- Дали има сигнална инсталация?- чудеше се Антъни
- И какво ако има, нали си недосегаем?
- Може да има нещо повече от това.
- Ами то… ще те стигне ли?
- Радарът ми изпраща съобщения на десетки светлинни гкодини, но тук са хиляда и не знам дали ще може да ги улови и да се активира навреме..
От мястото, където се намираше Антъни, нямаше никаква видимост, но не след дълго на върха на пирамидата се появи огненочервено петно и изригна нагоре тонове пръст, а над земята се издигна стълб бял пушек. Беше като пароструйка, задействана изведнъж да отхвърля нежелани пришълци.
- Нищо не могат да ми сторят- самоуспокояваше се Антъни, но в следващия момент върха на пирамидата светна в червено. Чуваше се някакви странни звуци, после се смени цвета в розаво, сякаш се отдалечаваше и най-накрая в отблъскващо жълто, оранжево, синьо, зелено. При всяка смяна на цветовете се възпроизвеждаше мелодия.
- Антъни, дай ми видимост. Какво става там долу?- виках силно в микрофона аз.
- Точно в погребалната зала съм.Търся изход за навън.
Вътрешността имаше някаква неправилна четириъгълна форма.Саркофага в средата притежаваше приятната за окото асиметрия. Антъни стъпваше внимателно и опипваше стените отвътре, като търсеше изхода.Механизмът й може би се управляваше от някъде или от някоя дегенерирала цивилизация, без съмнение. Неочаквано светлината от покрива смени ъгъла си. Ядосан, той избра друг вариант и тръгна да се изкачва нагоре по наклонените коридори.Първото, което видя когато се катереше беше търкалящите се наоколо скелети, облечени в еднакви.....
- Метални скафандри? Нима Египет по онова време е познавал маталните сплави.
- Може да са пришълци от друга планета.
Антъни веднага ме прекъсна:
- Стигнах. На върха има малка площадка, на която има пулт за управление.
- Там е телепортиращото устройство?
- Възможно е, но по-скоро съм склонен да мисля, че телепортиращата кабина трябва да е в тунелите под нея.
- Защо?
- Виж, основата на пирамидата е точен квадрат. Височината й е две трети от тази основа, а на върха площадката е с двуметров квадратен отвор.
- И какво!
- Как какво, това е площадка за изстрелване на галактически кораби, а формата е точно съд за акумулиране на светлинна енергия.
- Трудно ми е да си представя това и изобщо недоумявам, как всеки един от тези камъни е бил издиган и поставян на определеното му място, напаснат със съседните блокове и циментиран..
- Има още една важна особеност на тази пирамида.
- Каква?
- Ъгълът на наклона на четирите й страни към основата: 51 градуса, 51'14.3"
- Както и наклона в основата.
- Интересно, тук има някаква капсула.(
- Къде?
- На една трета от височината на пирамидата съм и тряберваше да тръгна обратно надолу по тесен коридор.
- Накъде води този коридор?
- Води някъде под земята..
- Към тунелите?
- Чакай, тук на дъното има и кладенец.
- И за какво е?
- За охлаждане на капсулата от камерата!Чувала ли си така наречената кралска камера?
- Голяма ли е. Нищо не се вижда на екрана.
- Почти с квадратна форма, два пъти колкото човешка фигура дължина.
- Сигурно има и вентилационни шахти наблизо.
- За вентилация не знам, но има тесни тунели с диаметър по-малки от метър и около тях има полиран червен гранит.
- Червен гранит ли?Като този на саркофага?
- Да! Ще повярвам, че може да са вентилационни шахти, ако някой ми обясни защо му е на мъртвец въздух.
- И какво е това според теб?
- Вулкан, изригвал каменни гранитни блокове.
- И този вулкан може да прави квадратни форми?
- Не, тези гранити, тези пирамиди са спуснати готови направени постройки, недокоснати от човешка ръка.. отгоре.
- От кого?
- От Върховният Абсолют.....
- Да не мислиш, че пирамидите са гробници на фараоните?- подхвърли насмешливо той. Това са енергийни центрове с площадки за телепортация.
- Искаш да кажеш, че Фараоните са имали телепортиращо устройство?
- Всяка една пирамида има пресечен връх, на който е монтирана по една кабина и това не е случайно.
- Пирамидата на Хуфу не е с пресечен връх- възразих бързо аз
- Напротив и тя е, но не се забелязва отвън.
- Но как за толкова много години никой учен или изследовател не е установил това?
- Струва ми се, че тези обекти са с въздушно кондициране и енергията отвътре не позволява проникването на живо човешко същество.
- Не вярвам!.- поклатих категорично глава аз.
- Тогава ще ти го докажа. Спускам се в голямата хеопсова пирамида.
- Но.....
- Ти оставаш тук, защото си човешко същество, но ще наблюдаваш всичко на монитора, а аз ще ти предавам със сензорния датчик.
Докато говореше, Антъни изчезна.Погледнах екрана си и наистина го видях. Намираше се на върха на пирамидата и нямаше нужда от време, нито от напрягане, за да се спусне във вътрешността й. Беше задал параметрите си за приземяване и беше сигурен, че ще достигне дъното точно на определеното място. Когато се освободи от енергийното си завихряне скочи на повърхността, усети, че под него почвата се рони и се разпада в дълбочина.
- Тунели?- чух го да си казва на глас.
Оглеждаше се наколо, сякаш търсеше нещо конкретно. Все още не знаеше в кой от коридорите се намираше и къде точно е изхода. В последният момент видя саркофага и разбра, че е в кралската камера.
- Ето я тази прочута погребална зала.- въздъхна той.
Беше се спуснал точно в тази секция, до която водеха много коридори от всички посоки, които не бяха хоризонтални, нито вертикални, а под специален наклон 51 градуса. Всичко това му напомняше за тронна кралска зала. Изведнъж се сепна, саркофага не беше покрит и капака липсваше.
- Виждаш ли, отворен е. Саркофагът е една от по-големите мистерии на пирамидата, защото е без йероглифни надписи. Човек ще си помисли, че фараонът се е мушнал в саркофага някак инкогнито- смееше се Антъни.
- Хуфу се е славел с много лошо име преживе, но въпреки лошата му репутация Хуфу е бил третиран като божество и от последвалите го фараони и жреци. - припомнях му историята аз.
- Хей, но защо хем са го обожавали, хем са го натикали в такъв странен саркофаг? И къде му е капакът?
- Какво е странното на саркофага. Може би е бил без капак, макар, че не вярвам жреците да са допуснали това.
- Да предположим, че са крадци, но как могат те да измъкнат плоча, по-голяма от тунела, през който се влиза в камерата?
- Може би саркофага е направен преди погребението на фараона и преди самата пирамида.
- Да не би да намекваш, че е направен от земни, които и идея си нямат от гранитни и метални сплави?
- Това вероятно означава, че тези девет гранитни блока с обща тежина над 400 т са спуснати от друга цивилизация.
- Едва ли е оптимистично обяснението, че тук има камери, които служат за амортисьори и облекчават напрежението.
Явно ни предстоеше да спорим и дълго нямаше да стигнем до едно мнение. Въпросите за конструкцията на пирамидите отдавна напираха в мен и ето, че чак сега можех да се уверя със собствените си очи. Между другото оглеждах каменната конструкция на пирамидата отвътре, която имаше пет стени- четири видими и една невидима. Невидимата беше всъщност основата, която представляваше конус, обърнат надолу. Бях чела, че входове липсват и все си задавах въпроса как са влезли там траурните шествия и как са оставили всички тези богатства. Изглеждаше, че този вид врати са само една маскировка или са били просто големи каменни блокове, които са издърпвани с механизми отвътре и това навяваше на мисълта, че входът може да се отвори само отвътре. Изходът е пасвал идеално с другите блокове и било невъзможно да се заподозре, че съществува. Сега когато чух Антъни да споменава тунели се усъмних, че може би е имало изход и то точно в тези тунели, в които може би е пропаднал и пръстта го беше заринала отдавна, но все още не беше трамбован и утъпкан. Вътрешността на пирамидата изглеждаше сякаш не е била използвана хиляда светлинни години
- Дали има сигнална инсталация?- чудеше се Антъни
- И какво ако има, нали си недосегаем?
- Може да има нещо повече от това.
- Ами то… ще те стигне ли?
- Радарът ми изпраща съобщения на десетки светлинни гкодини, но тук са хиляда и не знам дали ще може да ги улови и да се активира навреме..
От мястото, където се намираше Антъни, нямаше никаква видимост, но не след дълго на върха на пирамидата се появи огненочервено петно и изригна нагоре тонове пръст, а над земята се издигна стълб бял пушек. Беше като пароструйка, задействана изведнъж да отхвърля нежелани пришълци.
- Нищо не могат да ми сторят- самоуспокояваше се Антъни, но в следващия момент върха на пирамидата светна в червено. Чуваше се някакви странни звуци, после се смени цвета в розаво, сякаш се отдалечаваше и най-накрая в отблъскващо жълто, оранжево, синьо, зелено. При всяка смяна на цветовете се възпроизвеждаше мелодия.
- Антъни, дай ми видимост. Какво става там долу?- виках силно в микрофона аз.
- Точно в погребалната зала съм.Търся изход за навън.
Вътрешността имаше някаква неправилна четириъгълна форма.Саркофага в средата притежаваше приятната за окото асиметрия. Антъни стъпваше внимателно и опипваше стените отвътре, като търсеше изхода.Механизмът й може би се управляваше от някъде или от някоя дегенерирала цивилизация, без съмнение. Неочаквано светлината от покрива смени ъгъла си. Ядосан, той избра друг вариант и тръгна да се изкачва нагоре по наклонените коридори.Първото, което видя когато се катереше беше търкалящите се наоколо скелети, облечени в еднакви.....
- Метални скафандри? Нима Египет по онова време е познавал маталните сплави.
- Може да са пришълци от друга планета.
Антъни веднага ме прекъсна:
- Стигнах. На върха има малка площадка, на която има пулт за управление.
- Там е телепортиращото устройство?
- Възможно е, но по-скоро съм склонен да мисля, че телепортиращата кабина трябва да е в тунелите под нея.
- Защо?
- Виж, основата на пирамидата е точен квадрат. Височината й е две трети от тази основа, а на върха площадката е с двуметров квадратен отвор.
- И какво!
- Как какво, това е площадка за изстрелване на галактически кораби, а формата е точно съд за акумулиране на светлинна енергия.
- Трудно ми е да си представя това и изобщо недоумявам, как всеки един от тези камъни е бил издиган и поставян на определеното му място, напаснат със съседните блокове и циментиран..
- Има още една важна особеност на тази пирамида.
- Каква?
- Ъгълът на наклона на четирите й страни към основата: 51 градуса, 51'14.3"
- Както и наклона в основата.
- Интересно, тук има някаква капсула.(
- Къде?
- На една трета от височината на пирамидата съм и тряберваше да тръгна обратно надолу по тесен коридор.
- Накъде води този коридор?
- Води някъде под земята..
- Към тунелите?
- Чакай, тук на дъното има и кладенец.
- И за какво е?
- За охлаждане на капсулата от камерата!Чувала ли си така наречената кралска камера?
- Голяма ли е. Нищо не се вижда на екрана.
- Почти с квадратна форма, два пъти колкото човешка фигура дължина.
- Сигурно има и вентилационни шахти наблизо.
- За вентилация не знам, но има тесни тунели с диаметър по-малки от метър и около тях има полиран червен гранит.
- Червен гранит ли?Като този на саркофага?
- Да! Ще повярвам, че може да са вентилационни шахти, ако някой ми обясни защо му е на мъртвец въздух.
- И какво е това според теб?
- Вулкан, изригвал каменни гранитни блокове.
- И този вулкан може да прави квадратни форми?
- Не, тези гранити, тези пирамиди са спуснати готови направени постройки, недокоснати от човешка ръка.. отгоре.
- От кого?
- От Върховният Абсолют.....
Не може да бъде дефинирано /9/
За Антъни нашият свят беше изграден от елементарни частици, на които противодействаха също такива елементарни античастици. Светът, от който идваше беше наситен със свръх енергия и неабсолютизирана материя. Беше му много лесно да видоизменя с енергията си нашата субстанция от градивни частици-протоните, неутроните и електроните, защото самите взаимодействия в природата не ги приемаше, като породени от съществуващите основни движещи сили, а като една закодирана от отвъдното даденост. При промяна на параметрите от неговите биорадари се променяше структурата на ядрата на молекулите и оттам се видоизменяше цялата субстанция. Всички тези влияния настройваше на специални датчици, с които предварително тестваше определен участък и след това въвеждаше изпълнението на програмата. Навигационните системи от отвъдното следяха постоянно всяка една аномалия върху земната повърхност. В момента Антъни сравняваше две предварително разпечатани карти. Обръщаше ги под различни ъгли и ги налагаше една върху друга вдигнати под сноп лъчи от инфрачервена светлина.
Намръщи се и като видя, че го гледам въпросително каза:
- Станали са отколонения.
- Какво искаш да кажеш?- питах нетърпеливо аз
- Земната карта, като огледалното отражение на звездната се разминава в случая.
- Картите са съвпадения.
- Дали изобщо знаете истината за произхода на Вселената или продължавате да се самозалъгвате?
- Истината, от коя страна на местата, от тук или от там.- казах и посочих небето..
- За огледално отразената истина става дума. В случая има отклонения от проекциятя. .
- В твоят свят имаше ли за всичко готови отговори?
- Ние, отдавна сме абсолютизирани. Съветвам те да внимаваш с въпросите.
- Но, откъде сте сигурни, че вашата версия е истинската за света. Не е ли възможно да съществуват същества с още по-високо ниво?
- Фактите го доказват!
- Кои факти?
- Давам пример с пирамидите в Гиза, които са част от плана ни, както и двете големи пирамиди на Снофру в Дашур, югозападно от Мемфис, които са копие на звездното небе и по-специално - района на съзвездието Орион.
- Какво?
- Трите пирамиди в Гиза на фараоните от Четвъртата династия по разположение съответсват на трите звезди от Пояса на Орион.
- Възможно е частични съответствия, но чак точни съвпадения, не ми се вярва.
- Микерин или позната и с името Менкаура, Хефрен или наричаната още Хафра и Голямата пирамида на Хеопс, назовавана и Хуфу, са построени в съответен ред, както Минтака, Алнилам и Алнитак в съзвездието.
- Не разбирам защо сте се спряли точно на тази фигура?
- Фигура?
- Да, говоря за неправилният четириъгълник.
- Това е олицетворение на Силата на Всемогъщия.
- Съвпадение ли е, че египтяните също вярваха в Озирис, богът на светлината и за тях е бил богочовек, син на бога-слънце Ра и на небесната богиня Нут. Легендите разказват, че Братът на Озирис - Сет извършва братоубийство.
- Спри! - рязко ме прекъсна Антъни.Това са митове.
- А, сестрата на Озирис, Изида е олицетворявала звездата Сот или Сириус.
- Според тогавашните вярвания е било така. Внушено им е било, че бог Озирис е Мост за душата при преселението й в отвъдният свят или небесното звездно царство.
- Но, нали именно, чрез Озирис е ставало самото прераждане на фараоните?- спорех аз
- Да не вземеш да повярваш, че след смъртта си фараоните са се превръщали в звезда?- засмя се Антъни
- Думата Саху, не ти ли говори нещо? - попитах и ненадейно спрях.
- Е означавала И процес на мумифициране.
- Това мотив ли е?
- Не, но би могъл да бъде религиозно внушение. Много преди да дойда в света ти, наблюдавах всичко това отдалеч.
- И какво видя?
- Строежа на Египет "както на небето - така и на земята" .
- С божията благословия...
- Да и това установих, а също и че вие най лесно приехте различните религии.
- Но, как така си сигурен. И как така го решихте след като сме ви огледално отражение?
- Не напълно огледално, с релефа има разминавания.
- И успяхте да зададете параметрите на на земните масиви в наши мерни единици?.
- Височината на пирамидите в Гиза е съобразена с блясъка на съответстващите им звезди от Пояса, но бих предпочел да не говоря за това,
- А след като проектирахте Нил, като небесен двойник..това значи ли че и вие имате река.
- Трябва много дълго да ти обяснявам. Самото разположение на Нил спрямо Гиза и спрямо фигурата на Земният Орион е точно копие на Млечния път, който също минава източно от Орион - през съзвездията Близнаци, Малко куче и Еднорог и "слиза" към югоизточната част на Голямо куче и Кормило.
- Нил двойник на Млечният път?
- Да, именно двойник, защото и той е най-важната артерия тук, както и за нас Млечният път.
Вгледах се в картите и наистина долових, че нещо не е наред.
- Обясни ми за посоките, Антъни.
- Посоките на световете са различни, правилно си уловила разликата.Върху звездното небе е една, на земята друга. Затова изображението на ловеца с "глава на север", докато фигурата му, очертана от пирамидите в пустинята е обърната обратно - с "глава на юг".
- Като, че ли пресъздавайки фигурата на Орион, един небесен творец се е постарал да извае именно така отражението.
. Изкуството е абсолютната ни мисъл..Правим го само мисленно..
В следващият момент усетих силно напрежение в гърба, тягата се задържа за известно време, после премина в бучене в ушите и накрая замръзна в мускулите ми. Бях като в турбуленциите на Абсолюта, който ме караше да навлизам постепенно в понятията от друго естество. Беше като едно метеоритно падане, при което се надигаш и не знаеш къде си и какво си.
- Мислех да се поосвободя от твоите въпроси и ти прелях малко информация с енергия.
Антъни се усмихваше, а до преди малко се бореше с кошмарното си признаване и му беше хрумнало да ме позареди.
Алармата се включи изведнъж, явно ни подслушваха. Термодатчикът беше инплантиран на дясната му ръка и се включваше при рязки температурни аномалии.
- Няма страшно, вие все още имате градуси по скалата на Целзий и още е рано да се доближавате до скалата на Тилия.
-Твърде горещо е! - констатирах аз.
- Нищо особенно, временно сме в екватора. Там температурите на сушата достигат до шестдесет градуса по Целзий, а тези на водата в океаните до петдесет и пет.
- Но, тук не е екватор, Антъни!
- Една наклонена плоскост в центробежна турбуленция може да се измести за десетина минути и по този начин да се разменят и полюсите....
- Ти явно се шегуваш, а хората ще загинат.
Странно, но дори не беше изненадан. Може би го очакваше и отсече:
- Смъртта не е краят на свете. Не разбирате ли, че атмосферата съдържа хиляди мегатони водна пара, достатъчни за да потвърдят хипотезата, че земният континентален шелф се е издигнал над водното равнище, ако океанската вода е повишила своята соленост
Намръщи се и като видя, че го гледам въпросително каза:
- Станали са отколонения.
- Какво искаш да кажеш?- питах нетърпеливо аз
- Земната карта, като огледалното отражение на звездната се разминава в случая.
- Картите са съвпадения.
- Дали изобщо знаете истината за произхода на Вселената или продължавате да се самозалъгвате?
- Истината, от коя страна на местата, от тук или от там.- казах и посочих небето..
- За огледално отразената истина става дума. В случая има отклонения от проекциятя. .
- В твоят свят имаше ли за всичко готови отговори?
- Ние, отдавна сме абсолютизирани. Съветвам те да внимаваш с въпросите.
- Но, откъде сте сигурни, че вашата версия е истинската за света. Не е ли възможно да съществуват същества с още по-високо ниво?
- Фактите го доказват!
- Кои факти?
- Давам пример с пирамидите в Гиза, които са част от плана ни, както и двете големи пирамиди на Снофру в Дашур, югозападно от Мемфис, които са копие на звездното небе и по-специално - района на съзвездието Орион.
- Какво?
- Трите пирамиди в Гиза на фараоните от Четвъртата династия по разположение съответсват на трите звезди от Пояса на Орион.
- Възможно е частични съответствия, но чак точни съвпадения, не ми се вярва.
- Микерин или позната и с името Менкаура, Хефрен или наричаната още Хафра и Голямата пирамида на Хеопс, назовавана и Хуфу, са построени в съответен ред, както Минтака, Алнилам и Алнитак в съзвездието.
- Не разбирам защо сте се спряли точно на тази фигура?
- Фигура?
- Да, говоря за неправилният четириъгълник.
- Това е олицетворение на Силата на Всемогъщия.
- Съвпадение ли е, че египтяните също вярваха в Озирис, богът на светлината и за тях е бил богочовек, син на бога-слънце Ра и на небесната богиня Нут. Легендите разказват, че Братът на Озирис - Сет извършва братоубийство.
- Спри! - рязко ме прекъсна Антъни.Това са митове.
- А, сестрата на Озирис, Изида е олицетворявала звездата Сот или Сириус.
- Според тогавашните вярвания е било така. Внушено им е било, че бог Озирис е Мост за душата при преселението й в отвъдният свят или небесното звездно царство.
- Но, нали именно, чрез Озирис е ставало самото прераждане на фараоните?- спорех аз
- Да не вземеш да повярваш, че след смъртта си фараоните са се превръщали в звезда?- засмя се Антъни
- Думата Саху, не ти ли говори нещо? - попитах и ненадейно спрях.
- Е означавала И процес на мумифициране.
- Това мотив ли е?
- Не, но би могъл да бъде религиозно внушение. Много преди да дойда в света ти, наблюдавах всичко това отдалеч.
- И какво видя?
- Строежа на Египет "както на небето - така и на земята" .
- С божията благословия...
- Да и това установих, а също и че вие най лесно приехте различните религии.
- Но, как така си сигурен. И как така го решихте след като сме ви огледално отражение?
- Не напълно огледално, с релефа има разминавания.
- И успяхте да зададете параметрите на на земните масиви в наши мерни единици?.
- Височината на пирамидите в Гиза е съобразена с блясъка на съответстващите им звезди от Пояса, но бих предпочел да не говоря за това,
- А след като проектирахте Нил, като небесен двойник..това значи ли че и вие имате река.
- Трябва много дълго да ти обяснявам. Самото разположение на Нил спрямо Гиза и спрямо фигурата на Земният Орион е точно копие на Млечния път, който също минава източно от Орион - през съзвездията Близнаци, Малко куче и Еднорог и "слиза" към югоизточната част на Голямо куче и Кормило.
- Нил двойник на Млечният път?
- Да, именно двойник, защото и той е най-важната артерия тук, както и за нас Млечният път.
Вгледах се в картите и наистина долових, че нещо не е наред.
- Обясни ми за посоките, Антъни.
- Посоките на световете са различни, правилно си уловила разликата.Върху звездното небе е една, на земята друга. Затова изображението на ловеца с "глава на север", докато фигурата му, очертана от пирамидите в пустинята е обърната обратно - с "глава на юг".
- Като, че ли пресъздавайки фигурата на Орион, един небесен творец се е постарал да извае именно така отражението.
. Изкуството е абсолютната ни мисъл..Правим го само мисленно..
В следващият момент усетих силно напрежение в гърба, тягата се задържа за известно време, после премина в бучене в ушите и накрая замръзна в мускулите ми. Бях като в турбуленциите на Абсолюта, който ме караше да навлизам постепенно в понятията от друго естество. Беше като едно метеоритно падане, при което се надигаш и не знаеш къде си и какво си.
- Мислех да се поосвободя от твоите въпроси и ти прелях малко информация с енергия.
Антъни се усмихваше, а до преди малко се бореше с кошмарното си признаване и му беше хрумнало да ме позареди.
Алармата се включи изведнъж, явно ни подслушваха. Термодатчикът беше инплантиран на дясната му ръка и се включваше при рязки температурни аномалии.
- Няма страшно, вие все още имате градуси по скалата на Целзий и още е рано да се доближавате до скалата на Тилия.
-Твърде горещо е! - констатирах аз.
- Нищо особенно, временно сме в екватора. Там температурите на сушата достигат до шестдесет градуса по Целзий, а тези на водата в океаните до петдесет и пет.
- Но, тук не е екватор, Антъни!
- Една наклонена плоскост в центробежна турбуленция може да се измести за десетина минути и по този начин да се разменят и полюсите....
- Ти явно се шегуваш, а хората ще загинат.
Странно, но дори не беше изненадан. Може би го очакваше и отсече:
- Смъртта не е краят на свете. Не разбирате ли, че атмосферата съдържа хиляди мегатони водна пара, достатъчни за да потвърдят хипотезата, че земният континентален шелф се е издигнал над водното равнище, ако океанската вода е повишила своята соленост
25 февруари 2012, събота
Не може да бъде дефинирано /8/
Ясно беше, че понятията за Антъни имаха друго значение и колкото и да се мъчех да ги приема по неговия начин, тези дефиниции ме раздвояваха и не се получаваха с този си вид. С нощните си бдения, в които душата ми дълго се рееше из звездното небе и от там черпеше сили за ежедневията си научих доста за съзвездията. С тези нейни лунни разходки можех да сравнявам образите и да тълкувам за себе фигурите на светлинните потоци, за които се искаше голямо въображение. Сега те бяха разположени точно там, където ги проектираше миналото ми. В настоящето любимото ми съзвездие Орион си оставаше най-красивото и най-яркото небесно тайнство. Беше извисено най-високо и винаги привличаше погледа ми с най-ярките си звезди. Магично охраняемо от съзвездията Близнаци, Еднорог, Еридан и Бик, стоеше като някакъв Олтар в безкрайността. Червената Бетелгейзе и Бялата Ригел бяха цариците на всички звезди там и образуваха странна магическа фигура, като в средата на този неправилен четириъгълник бяха наредени под наклон три звезди. Видимо се наподобяваше воал, с който се подчертаваше Пояса на Орион. Във вътрешността му беше Ловецът с високо вдигната дясна ръка, държаща огромен боздуган. На дясното му рамо светеше звездата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия му крак – звездата Ригел. Звездата Силвър блестеше в острието на изкривения му меч, а тази с име Блейз искреше в боздугана. Безраборно разхвърляните около него по слаби звезди образуваха наметалото, под което се криеха невидимите светове. Пръстенът от бял пламък около и под него се дължеше на водорода, който се преобразуваше в звезден пламък, издухан от ауспуха на неговия свят. Слънцето беше нагорещена оранжева топка под краката му. Червеният гигант Бетелгейзе, беше в хиляди пъти по-голям от Слънцето и ако го погълнеше, то можеше да засмуче и орбитите на много планети.
Антъни имаше други сетива. Той съвсем по друг начин възприемаше тези звездни струпвания. За него не бяха материални сегменти от небето, а ритмични пулсации, кодове от отвъдното, нещо като космически знаци. Езикът на отвъдното се четеше чрез намигванията от пробляскванията и се разполагаше в готов вид със цялата му научна обосновка на определено място в главата му. Всяка една получена информация правеше преходи през двеста светлинни години и достигаше предназначението си, като се разпадаше в един миг. Не разбирах това проектирано ненатоварващо пренасяне и не проумявах изчезванията на тези светлинни съвкупности. Знаех, че за да оцелея трябваше мигновенно и аз да отхвърлям значенията им, които не бяха създадени за този свят.
- Гадни копелета!- чух да вика Антъни и продължи:
- Всичко сте планирали. След триста години тук всичко ще изчезне и то така както се е появило. Антъни също беше Ловец. Улавяше всяка заблудена мисъл в пространството и я разнищваше със своите си аргументи. Търсачът на страстните души знаеше предназначението си и действаше според програмата. Главният му навигатор сигурно доста се беше постарал с това свое изобретение и може би сега се кискаше някъде отдалеч. Вдигнах рязко глава, за да се оттърся от предишните си мисли и смотолевих:
- Значи, ще ни видят сметката?
- Ще ви приложат най-оптималната програма с шестмесечен изпитателен срок.
- Що за глупост е това и на какви пробни изпитания ще ни подлагат?
- Температурни! И след това ще последват възстановителните процеси, а после ще е глад и много, много дълъг сън.
- Сън ли.Ще ни приспят?
- Само така ще имате шансове да оцелеете до галактическата ос.
- Ами ако после забравят да ни събудят?
- Сами трябва да се пробудите, знаеш как.
- На енергийно ниво е допустимо, но не всички владеят събуждането на енергията си.
- Трябваше да се научите досега, дадоха ви достатъчно дълго време.
- Нима?
- Наближава интервала от изтичането на милиардните закодирани години. Трябва незабавно да изчезваме!
- Накъде?
- Към черната дупка, през която минахме. Гледката през портала този път ще ти хареса.
- Ами, ако отидем твърде далеч? Никога няма да умрем, нали?
- Само за някой наблюдател ще сме спрели съществуването си, но не и за самите нас.
- Нима искаш да променим собствените си светове?
- Не можем. Нямаме такава власт.
- Дай ми пълна видимост.
Носехме се през море от разпенени звезди. В някоя нормална галактика те щяха да бъдат разпръснати равномерно, но тук в бъдещето, събрани в една плоскост от центростремителната сила на огромната черна дупка в центъра, те бяха изправени пред гибел. Умиращите звезди изгаряха с ужасна бърза светлинна скорост. Приличаха на факли сред поле от полуразрушени останки. Тук сигурно беше обичайна гледка една звезда да пронизва друга, или гравитационните полета да разкъсват звездите на части, но за мен това беше нещо съвсем ново.
- Виждаш ли какво е бъдещето?
- Необичайно!- Точно пред мен кръжеше ослепително ярка светлина и не се виждаха никакви тъмни петна.
- Къде сме?
- В стандартния космос.Близо сме до Върховният Абсолют.
- А докато пресичаме Орбите отвъд, ще ни чака ли тази настояща видимост?
- Зоната ще е активно пространство само когато достигнем до нея, но дотогава само ще я гадаем.
- Но, тя сега е пред нас.
- Между четиридесет и девет светлинни години, спрямо сингуларната.
- Ами, ако без да искаме я прескочим, какво ще последва?
- Невъзможно е да е другояче. Ти сама видя.
- Но, нали вие не планирате, не прогнозирате времето. Как тогава то ви прогнозира отсреща?
- Не се плаши. В този район звездите губят своята цялост и се превръщат в потоци от сгъстена плазма, примесени с неутронни ядра. Светлината се възпроизвежда тъкмо от тях. Още по-навътре във вътрешността, пространството се изкривява, а нивото на радиацията се покачва като следствие от триенето на спираловидно пропадащите горящи звезди. Едва ли ще се затрудним при определянето на курса през тази вътрешност.
- Какво се опитваш да ми кажеш?
- С други думи си представи, че радиусът на вътрешността на звездите е безкраен. Животът в този радиус е вечен. Ти беше точно там.
- Но, такъв безкраен радиус, може да погълне орбитата на цяла Вселена?
- Именно там са изгубените планети, заблудените космически кораби и екипажи.
- Може ли да се надникне отвътре. Дай ми видимост.
- Вътре в Огнения пръстен ли?Там няма видимост. Всичко е безкрайност.....
Антъни имаше други сетива. Той съвсем по друг начин възприемаше тези звездни струпвания. За него не бяха материални сегменти от небето, а ритмични пулсации, кодове от отвъдното, нещо като космически знаци. Езикът на отвъдното се четеше чрез намигванията от пробляскванията и се разполагаше в готов вид със цялата му научна обосновка на определено място в главата му. Всяка една получена информация правеше преходи през двеста светлинни години и достигаше предназначението си, като се разпадаше в един миг. Не разбирах това проектирано ненатоварващо пренасяне и не проумявах изчезванията на тези светлинни съвкупности. Знаех, че за да оцелея трябваше мигновенно и аз да отхвърлям значенията им, които не бяха създадени за този свят.
- Гадни копелета!- чух да вика Антъни и продължи:
- Всичко сте планирали. След триста години тук всичко ще изчезне и то така както се е появило. Антъни също беше Ловец. Улавяше всяка заблудена мисъл в пространството и я разнищваше със своите си аргументи. Търсачът на страстните души знаеше предназначението си и действаше според програмата. Главният му навигатор сигурно доста се беше постарал с това свое изобретение и може би сега се кискаше някъде отдалеч. Вдигнах рязко глава, за да се оттърся от предишните си мисли и смотолевих:
- Значи, ще ни видят сметката?
- Ще ви приложат най-оптималната програма с шестмесечен изпитателен срок.
- Що за глупост е това и на какви пробни изпитания ще ни подлагат?
- Температурни! И след това ще последват възстановителните процеси, а после ще е глад и много, много дълъг сън.
- Сън ли.Ще ни приспят?
- Само така ще имате шансове да оцелеете до галактическата ос.
- Ами ако после забравят да ни събудят?
- Сами трябва да се пробудите, знаеш как.
- На енергийно ниво е допустимо, но не всички владеят събуждането на енергията си.
- Трябваше да се научите досега, дадоха ви достатъчно дълго време.
- Нима?
- Наближава интервала от изтичането на милиардните закодирани години. Трябва незабавно да изчезваме!
- Накъде?
- Към черната дупка, през която минахме. Гледката през портала този път ще ти хареса.
- Ами, ако отидем твърде далеч? Никога няма да умрем, нали?
- Само за някой наблюдател ще сме спрели съществуването си, но не и за самите нас.
- Нима искаш да променим собствените си светове?
- Не можем. Нямаме такава власт.
- Дай ми пълна видимост.
Носехме се през море от разпенени звезди. В някоя нормална галактика те щяха да бъдат разпръснати равномерно, но тук в бъдещето, събрани в една плоскост от центростремителната сила на огромната черна дупка в центъра, те бяха изправени пред гибел. Умиращите звезди изгаряха с ужасна бърза светлинна скорост. Приличаха на факли сред поле от полуразрушени останки. Тук сигурно беше обичайна гледка една звезда да пронизва друга, или гравитационните полета да разкъсват звездите на части, но за мен това беше нещо съвсем ново.
- Виждаш ли какво е бъдещето?
- Необичайно!- Точно пред мен кръжеше ослепително ярка светлина и не се виждаха никакви тъмни петна.
- Къде сме?
- В стандартния космос.Близо сме до Върховният Абсолют.
- А докато пресичаме Орбите отвъд, ще ни чака ли тази настояща видимост?
- Зоната ще е активно пространство само когато достигнем до нея, но дотогава само ще я гадаем.
- Но, тя сега е пред нас.
- Между четиридесет и девет светлинни години, спрямо сингуларната.
- Ами, ако без да искаме я прескочим, какво ще последва?
- Невъзможно е да е другояче. Ти сама видя.
- Но, нали вие не планирате, не прогнозирате времето. Как тогава то ви прогнозира отсреща?
- Не се плаши. В този район звездите губят своята цялост и се превръщат в потоци от сгъстена плазма, примесени с неутронни ядра. Светлината се възпроизвежда тъкмо от тях. Още по-навътре във вътрешността, пространството се изкривява, а нивото на радиацията се покачва като следствие от триенето на спираловидно пропадащите горящи звезди. Едва ли ще се затрудним при определянето на курса през тази вътрешност.
- Какво се опитваш да ми кажеш?
- С други думи си представи, че радиусът на вътрешността на звездите е безкраен. Животът в този радиус е вечен. Ти беше точно там.
- Но, такъв безкраен радиус, може да погълне орбитата на цяла Вселена?
- Именно там са изгубените планети, заблудените космически кораби и екипажи.
- Може ли да се надникне отвътре. Дай ми видимост.
- Вътре в Огнения пръстен ли?Там няма видимост. Всичко е безкрайност.....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
