НЕБЕСНИ АКВАРЕЛИ

Небето разплисква акварели,
светлосиньото му стои най-добре.
Нощем изплита бели дантели
и със звезди гримира своето лице.

От полето зеленото те са поели,
съшили са тайно и топли цветове.
На слънцето златната плитка разплели
и донадили блясък над нощни хълмове.

Чаровните звезди сега са онемели,
поделили скришом златното небе.
Засрамено зад облаците са се сврели
и се правят, че никак не им е добре
.
Копринените нишки на времето са изтънели,
въздишките се пръскат в нечии домове.
Влюбените птички за нещо са премълчели,
но си гукат усамотено две по две.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?

Възможно ли е, все по синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето?
А слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ни омайно задълго?

Възможно ли е, утринният полъх да гали все по нежно
и да разцъфват цветята омайно ненагледно?
Да се събуждат цветчета в друга премяна омайно
и ароматите си да даряват незнайно?

Възможно ли е, пролетта да е донесла свойте акварели
и да е разплискала боите с пръсти закопнели?
Да е сложила на дърветата нови кордели
и да е постлала по тревите цветни дантели?

Възможно ли е, да се е объркал цветният релакс
и да е изпуснал във въздуха свежест до несвяст?
Или може би, са ни докоснали фантазии нежни,
и са ни подготвили за полети безбрежни?

Възможно ли е, да цъфне пролетно чувство в деня и
да разпали цветни вдъхновения и за нощта?
Или може би, за момент пейзажът ще ни пожали

и ще изплува само за малко с картини изгряли?

С ОГНЕНО ЧЕРВЕНО

С огнено червено в жанр латино
усмихва се лале пред мен необяснимо.
Извива грация в такт на салса,
забавлява се щастливо цветно с романса.

Росно, крехко със стъбълце още ранимо -
носи тежка корона, разцъфнала неукротимо.
Мисли се за недостатъчно красиво -
та си слага точици незабележимо.

Любопитно гледа и си търси лика-прилика,
а наоколо цяла цветна поляна изниква,
но самодоволно то си таниника
и на танц за салса вятъра повика.

За жалост присмя му се днес синчецът
и удвои за себе си разцвета.
Избухна в лилаво от яд и минзухарът
а зюмбюлът в нови цветове се заразтваря.

За да засенчат отново кокичето=
което притежава от бялото различното
и за да пощуреят теменужките,
които са с аромати от най-вкусните.

Цветята в градината се надпреварват,
състезават се с кое по-хубаво да се докарват.
Дали са готови за бала утре в долината
или още се кипрят и донагласят в далечината?

СИЯЙНИ ПРОЛЕТНИ МИСЛИ

Под изгнилата шума на листата
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли.

Под непрогледният взор на мъглата
избуяват корени на желани треви.
Под изсъхналите клони на липата
събират се наново събудени красоти.

Под лепкавата пръст на низината
набъбват кълнове от сияйни мечти.
Под широките плещи на планината
извират шепоти за неродени моми.

Под утринните ласки на ведрината
изгряват вече топли слънчеви лъчи.
В скритите пазви на гората
се раждат нови пролетни песни.

НЕЖЕН ПОЛЪХ

Топъл ромон днес ни подсети
за нежен полъх от безкрайни ветрове
и цветът на събуждащото цвете
отново в мен пак пролетно живее.

Галантен изблик от гальовни чувства,
утайка чиста от пълноводна тишина -
\наслагва пролетно днес да се почувства
от една дузина хора в замяна.

Заваляват звучно радостни настроения,
птички се връщат щастливо от далечна страна.
Събуждат се тревички отново без обяснения
и ни канят безгрижно на пролетна серенада.

Достига ни ароматът на първото кокиче,
ободряват ни цветовете на жълтият минзухар.
Невероятно свежи са и днес момите,
набрали теменуги, събудени от знахар.

Бяло облаче танцува весело отгоре,
слънцето сънливо се опитва пак да го прободе.
Дъждецът изпробва се да заплаче, а не може,
вятърът немилостиво капките му ще изяде.

Разпенват се ободряващо днес реките,
отмиват шумите, останали по брегове.
Колко са кристално чисти водите?!
Колко красиви са планинските хълмове!?