ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?

Възможно ли е, все по синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето?
А слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ни омайно задълго?

Възможно ли е, утринният полъх да гали все по нежно
и да разцъфват цветята омайно ненагледно?
Да се събуждат цветчета в друга премяна омайно
и ароматите си да даряват незнайно?

Възможно ли е, пролетта да е донесла свойте акварели
и да е разплискала боите с пръсти закопнели?
Да е сложила на дърветата нови кордели
и да е постлала по тревите цветни дантели?

Възможно ли е, да се е объркал цветният релакс
и да е изпуснал във въздуха свежест до несвяст?
Или може би, са ни докоснали фантазии нежни,
и са ни подготвили за полети безбрежни?

Възможно ли е, да цъфне пролетно чувство в деня и
да разпали цветни вдъхновения и за нощта?
Или може би, за момент пейзажът ще ни пожали

и ще изплува само за малко с картини изгряли?